Обща информация

Специалност „Европеистика“ е българският аналог на специалността European Studies, която през последните  50 години се утвърждава като една от най-престижните и перспективните в редица висши учебни заведения от цял свят. 

Създаването на специалност „Европеистика“ бележи началото си с въвеждането на интердисциплинарната магистърска програма „Европейски изследвания“, която след началото на преговорите за членство в ЕС бе преименувана на „Европейска интеграция“. Тя е разработена в рамките на проект № 07340/1994 г. по програма ТЕМПУС при сътрудничеството между Софийския Университет, Колежа на Европа в Брюж, Европейския институт по публична администрация в Маастрихт, Университета в Лимерик и Центъра за европейски изследвания в София.

Бакалавърската програма на специалност „Европеистика“ е създадена малко след това, като началото си тя бележи през академичната 1999/2000 г. От тогава бакалавърската степен на интердисциплинарната специалност също подготвя висококвалифицирани специалисти в областта на европейската интеграция в широк общообразователен и практически аспект.​

Образованието по Европеистика в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ провежда последователно следните принципи, които са защитени чрез инструментите на съвременното висше образование:

• интердисциплинност на базисната подготовка;
• многообразие на образователните профили, което позволява гъвкавост и индивидуализация на академичното развитие на студентите;
• отворен характер на учебното съдържание и поддържане на учебния план и отделните програми и курсове в съответствие с динамиката на предмета;
• прилагане на нови образователни подходи, въвеждане на интерактивни и интернет-базирани методи;
• широко въвеждане на практически подходи и умения за самостоятелно решаване на реални проблеми.

В началото випуските от специалност Европеистика бяха наименувани с академичната година, в която започват своето обучение. 

В брошурата 20 години Европеистика ще откриете мнения за специалността на наши студенти (бакалаври, магистри и докторанти), а така също и на наши преподаватели и партньори.

Новини

Each year the General Secretariat of the Council (GSC) offers different type of traineeships which are organised twice per year to EU nationals who have completed at least the first part of their university studies and have a degree certificate or equivalent.

A traineeship at the General Secretariat of the Council (GSC) offers:

• first-hand experience of the work of the GSC
• EU knowledge - insight into the processes and policies of the EU institutions
• an opportunity to contribute to the Council's day-to-day business
• the chance to work in a multicultural, multilingual and multi-ethnic environment
• an opportunity to share your fresh point of view and the knowledge you have acquired during your studies 

You can find more information on the website of the Council of the European Union: https://www.consilium.europa.eu/en/general-secretariat/jobs/traineeships/

Катедра

Адрес

бул. "Цариградско шосе", № 125
Кампус "Изток", блок 4, етаж 1
 

Ръководител катедра

Доц. Николина Цветкова

nina.tsvetkova@gmail.com 

Секретар

Весела Кибарова

кабинет 133
+359 2 873 97 96 (факс)

vkibarova@abv.bg
 

Преподаватели

Бакалаври

Бакалавърската програма по Европеистика предлага специализирана подготовка в областта на европейската интеграция, както по отношение на историята и съвременните практики в сферата на икономиката, правото и политиката в рамките на Европейския съюз, така и по отношение на процесите на присъединяване на страните от Югоизточна Европа.

Кадрите с това образование ще провеждат на практика административната реформа вътре в страната в условия на пълноправно членство в ЕС, както и експертна работа за успешен международен диалог, ориентиран към евроинтеграцията в условията на глобализиращия се свят.

Значима група дисциплини в учебния план и интензивното езиково обучение има за цел да гарантира знания, умения и компетенции, свързани с познаване на политическото, икономическо, социо-културно разнообразие на обединена Европа със съхраняването и развитието на културната идентичност и многообразие.

Обучение

Бакалаврите по Европеистика следва да имат познания за:

• сближаването на националното законодателство с общностното законодателство
• интеграционните процеси в парично-финансовата област
• политическите процеси в европейските демокрации и в ЕС
• да усвоят терминологията на европейските институции с цел ползване на официални документи на ЕС и на други специализирани текстове на два чужди езика (английски и френски).
• работа с актове на ЕС в българската публична администрация, бизнес организациите и третия сектор в условията на членство в ЕС
• работа с програмите и фондовете на ЕС на местно, регионално ниво
• познаване и прилагане на поетите от България задължения като пълноправен член на ЕС.
• дейности и програми насочени към съхраняване и развитието на културната идентичност и многообразие в обединена Европа

Професионални компетенции

Завършилите ОКС бакалавър по Европеистика следва да имат основни познания по:

• икономика, право, политология и социология, международни отношения
• европейската цивилизация и европейската политическа и културна история
• историята на европейската интеграция и институциите на ЕС
• развитието на отношенията България – ЕС и процеса на присъединяване
• общите политики на ЕС, функционирането на единния пазар
• взаимодействието на ЕС с други организации като НАТО и ОССЕ
• въпроси, свързани с бъдещето на ЕС.

Професионална реализация

С придобитите познания и опит бакалаврите по Европеистика могат да работят в институциите на Европейския съюз, в международни институции; могат да заемат постове в в държавната администрация, провеждаща интеграционната политика на Република България, да работят като консултанти или анализатори в медиите в областта на евроинтеграцията, както и в политически, обществени и граждански организации работещи в рамките на програмите и фондовете на ЕС.

Добре дошли, първокурсници!

С информацията в брошурата Добре дошли първокурсници - второ издание.pdf имаме желание не само да ви пожелаем добре дошли в дома на науката за Европа и за Европейския съюз в Софийския университет, но и да ви разкрием някои от възможностите, които катедрата може и ще предостави по време на вашето обучение или за които може да ви съдейства, в т.ч. стажове, доброволчески практики, участия в конференции и дискусии, възможности за международен обмен по време на следването и за провеждане на практики в институциите на ЕС след вашето дипломиране.

В брошурата 20 години Европеистика ще откриете мнения за специалността на наши студенти (бакалаври, магистри и докторанти), а така също и на наши преподаватели и партньори.

Учебни планове

Програми на учебните занимания

График на сесията

Докторска степен

Съобразно спецификата си специалността Европеистика има за цел с обучението на докторантите да подготви:

• Научно-изследователски кадри за нуждите на учебния процес в СУ и други университети по специалността;
• Кадри от практиката на процесите по интеграция с ЕС със съответна научна степен, особено в областите на правото, икономиката, информационно-медийните науки, политологията;
• Преподаватели във всички неуниверситетски образователни и квалификационни равнища, където се изучават и прилагат теми от областта на теорията и практиката на евроинтеграцията;
• Научно квалифицирани специалисти в застъпващи се научни области, чието изучаване, преподаване и прилагане предполага изследване на историята, процесите и тенденциите в развитието на Европа.

Тези цели се осъществяват чрез:

• Въвличане на докторантите в процеса на обучение чрез включването им в семинарни и лекционни занятия по специалността а) като обучаеми до полагането на съответните минимуми; б) като хонорувани преподаватели, покриващи нуждите на катедрата;
• Участие в докторантски семинари съобразно личните им научно-изследователски планове;
• Включване на докторантите в научно-изследователския процес и проекти с национално и международно участие;
• Съдействие от страна на катедрата по практико-изследователски дейности в тематично, методически и практически съответни на специалността институции и организации;
• Подпомагане на публичността на докторантските изследвания (предвижда се издаване на годишен сборник със студии, статии и съобщения на докторанти от катедрата).

Катедра Европеистика обучава редовни и задочни докторанти в следните докторски програми (съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления):

• Политически науки (Eвропеистика – Правни изследвания на ЕС, 1 редовна и 1 задочна докторантура)
• Политически науки (Eвропеистика – Икономически изследвания, 1 редовна и 1 задочна докторантура)
• Политически науки (Eвропеистика – Медийна политика и право на ЕС, 1 редовна и 1 задочна докторантура)
• Политически науки (Eвропеистика – Политологични иследвания на ЕС, 1 редовна и 1 задочна докторантура)
• Политически науки (Eвропеистика – Политологични иследвания на ЕС – Европейска идентичност, 1 редовна и 1 задочна докторантура)
• Политически науки (Eвропеистика – Исторически изследвания на ЕС, 1 редовна докторантура)
• Политически науки (Eвропеистика – Политологични иследвания на ЕС –  Политика на разширяване на ЕС, 1 редовна докторантура)

Вижте повече за докторската степен в СУ тук ( активен линк https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/obrazovanie/doktoranturi)

Магистри

Учебни планове

Програми на учебните занимания

График на сесията

Продължаващо обучение

СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ и ДЕПАРТАМЕНТ ЗА ИНФОРМАЦИЯ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УЧИТЕЛИ

Европейски измерения на средното образование в средното училище

Едногодишна професионална педагогическа специализация

Предназначение: За учители по български език и литература, английски език, немски език, руски език, френски език; за учители, които преподават предмети на чужд език и други учители с интерес към проблематиката и защитили четвърта професионалноквалификационна степен.

Тематична рамка:

Европейски политики в образованието

Европейски измерения на средното образование

Знания за Европа и ЕС в средното училище

Съвременни ИКТ в образованието - използване на дигитални и виртуални инструменти

Многоезичие и мултикултурализъм в образователен контекст

Психологически предпоставки и образователни измерения на мултикултурализма.

Интерактивността в обучението

Създаване на добри педагогически практики

Брой учебни часове: 200                           Брой кредити: 13,3

Формат: присъствено-дистанционен

Специализацията завършва със защита на дипломна разработка.

Ръководител: Проф. д-р М. Стойчева

За контакти и записване: euprojects.ma@gmail.com

Ресурсен център Европа

Проект „Ресурсен център Европа“

Страница на проекта: https://eubgschool.eu/bg/

Мисия и цели на проекта

Проектът „Ресурсен център Европа – нов подход към преподаване и изучаване на Европейския съюз в училище“ е предназначен да отвори катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ към средното образование и да допринесе за високи резултати при преподаването на европейски теми в средните училища. Той се основава върху постиженията на „Жан Моне Центъра за високи постижения“ към катедра Европеистика на Софийския Университет http://jeanmonnetexcellence.bg/

• Мисията на проекта е да насочи преподаването на знанията за европейската интеграция към не само към общите въпроси, а и към нови и актуални теми и към интеграцията на България в Европейския съюз. За осъществяването на мисията на проекта, ще бъде създаден „Ресурсен център Европа“. Той ще действа като място за разпространение на знания и ще бъде запълни празнината по теми, свързани с настоящите приоритети на ЕС: Европейския зелен пакт, икономика, която работи за хората, Европа - подготвена за цифровата епоха, защита на нашия европейски начин на живот, по-силна Европа в света, европейската демокрация.
• Проектът цели да  помогне на учителите в средните училища да внедрят нови методологии, актуално съдържание и инструменти по теми на Европейския съюз в рамките на дисциплината „Гражданско образование“. Проектът ще популяризира иновативни и ефективни методи на преподаване по европейски въпроси в училищата. 
• Участието на Националната асоциация на европейските клубове в училищата (NABEC), Центъра „Европа директно“ към Европейския институт, както и на Европейския документационен център към Философския факултет на Софийския университет, е иновативен подход за сътрудничество на професионалната общност. Този подход ще създаде устойчиво сътрудничество и обмен на идеи  между академичните среди, учителите в средните училища, доброволческите организации, неправителствения сектор, както и информационните мрежи на ЕС в областта на преподаването и ученето по европейските теми и ще рационализира съвместните усилия за насърчаване на европейски ценности и активното гражданство на младото поколение.

Задачи на проекта

​

• Изграждане на „Ресурсен център Европа“ като академично и педагогическо пространство за експертни познания по темите за ЕС, за гражданското образование, както и за актуалните приоритети на ЕС.
• Създаване на иновативен и ефективен подход за повишаване на осведомеността и активното участие на младите хора в обществото, както и изграждане на капацитет за въвеждането на европейските теми в гражданското образование в средните училища.
• Подкрепа и стимулиране на националната мрежа от Европейски клубове и мрежата от „Училища посланици на Европейския парламент в България“ и популяризиране на европейските ценности.
• Създаване и популяризиране на онлайн ресурси по ключови и актуални теми и приоритети на ЕС по иновативен и лесен за достъп начин.

Очаквани резултати

• Устойчив диалог и сътрудничество между катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и преподаватели от  средните училища;
• Подобряване на качеството на образование и на учебния капацитет;
• Засилване на интереса към европейските въпроси в системата на средното образование;
•  Изграждане на нови Европейски клубове в училищата, които да утвърждават европейските ценности и активното гражданство

Проект „Ресурсен център Европа“ е с продължителност две години (септември 2020 г. – август 2022 год.) и се съфинансира от програма „Еразъм +“ на Европейския съюз.

Център за високи постижения „Жан Моне“ към катедра „Европеистика“

„Жан Моне“ Център за високи постижения към Катедра „Европеистика“ на Софийски университет “Св. Климент Охридски“ е фокусиран върху преподаването и научните изследвания в сферата на европеизацията на страните от Югоизточна Европа. Целта на проекта е да утвърди ролята и приноса на европейските изследвания в Софийския университет към международния научен и експертен дебат в областта на европеизацията, да допринесе за развитието на учебните програми в бакалавърската и магистърската степен, както и да насърчи по-активния публичен и медиен дебат в България по теми, свързани с европейската интеграция.

За целта инициативата предвижда разработване и редовно актуализиране на документален електронен архив върху присъединяването на България към ЕС, както и публикуването на авторски анализи по теми от текущия европейски политически и обществен дебат.

Дейностите по проекта включват още семинари и международни научни конференции, симулационни игри, изследвания в сферата на процеса на присъединяване към ЕС и на развитието на Икономическия и паричен съюз, както и дейности, свързани с включването на студентите от Катедра „Европеистика“ в научно-изследователска работа по въпросите на европеизацията.

Инициативата е с продължителност три години (септември 2016 г. – август 2019 г.) и се съфинансира от Програма „Еразъм +“ на Европейската комисия, като дейно участие в нея взимат и студенти доброволци, които участват в различните проектни дейности.

Повече информация за центъра и неговите дейности може да откриете на официалната страница на проекта:    http://jeanmonnetexcellence.bg/ 

Проекти

Участието на преподавателите от катедра „Европеистика“ в различни национални и международни проекти, финансирани от различни фондове и програми на ЕС, осигурява непрестанно обновление на прилаганите обучителни методи и разнообразяване на формите на провеждане на учебния процес. Те предоставят възможност за обмяна на опит с водещи специалисти в различни области от различни европейски страни и не на последно място мотивират студентите за активно и творческо участие в различни аудиторни и извън аудиторни форми.

Проект „Ресурсен център Европа“

Страница на проекта: https://eubgschool.eu/bg/

Мисия и цели на проекта

Проектът „Ресурсен център Европа – нов подход към преподаване и изучаване на Европейския съюз в училище“ е предназначен да отвори катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ към средното образование и да допринесе за високи резултати при преподаването на европейски теми в средните училища. Той се основава върху постиженията на „Жан Моне Центъра за високи постижения“ към катедра Европеистика на Софийския Университет http://jeanmonnetexcellence.bg/

• Мисията на проекта е да насочи преподаването на знанията за европейската интеграция към не само към общите въпроси, а и към нови и актуални теми и към интеграцията на България в Европейския съюз. За осъществяването на мисията на проекта, ще бъде създаден „Ресурсен център Европа“. Той ще действа като място за разпространение на знания и ще бъде запълни празнината по теми, свързани с настоящите приоритети на ЕС: Европейския зелен пакт, икономика, която работи за хората, Европа - подготвена за цифровата епоха, защита на нашия европейски начин на живот, по-силна Европа в света, европейската демокрация.
• Проектът цели да  помогне на учителите в средните училища да внедрят нови методологии, актуално съдържание и инструменти по теми на Европейския съюз в рамките на дисциплината „Гражданско образование“. Проектът ще популяризира иновативни и ефективни методи на преподаване по европейски въпроси в училищата. 
• Участието на Националната асоциация на европейските клубове в училищата (NABEC), Центъра „Европа директно“ към Европейския институт, както и на Европейския документационен център към Философския факултет на Софийския университет, е иновативен подход за сътрудничество на професионалната общност. Този подход ще създаде устойчиво сътрудничество и обмен на идеи  между академичните среди, учителите в средните училища, доброволческите организации, неправителствения сектор, както и информационните мрежи на ЕС в областта на преподаването и ученето по европейските теми и ще рационализира съвместните усилия за насърчаване на европейски ценности и активното гражданство на младото поколение.

Задачи на проекта

​

• Изграждане на „Ресурсен център Европа“ като академично и педагогическо пространство за експертни познания по темите за ЕС, за гражданското образование, както и за актуалните приоритети на ЕС.
• Създаване на иновативен и ефективен подход за повишаване на осведомеността и активното участие на младите хора в обществото, както и изграждане на капацитет за въвеждането на европейските теми в гражданското образование в средните училища.
• Подкрепа и стимулиране на националната мрежа от Европейски клубове и мрежата от „Училища посланици на Европейския парламент в България“ и популяризиране на европейските ценности.
• Създаване и популяризиране на онлайн ресурси по ключови и актуални теми и приоритети на ЕС по иновативен и лесен за достъп начин.

Очаквани резултати

• Устойчив диалог и сътрудничество между катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и преподаватели от  средните училища;
• Подобряване на качеството на образование и на учебния капацитет;
• Засилване на интереса към европейските въпроси в системата на средното образование;
•  Изграждане на нови Европейски клубове в училищата, които да утвърждават европейските ценности и активното гражданство

Проект „Ресурсен център Европа“ е с продължителност две години (септември 2020 г. – август 2022 год.) и се съфинансира от програма „Еразъм +“ на Европейския съюз.

Проект по програма Жан Моне за Centre of Excellence

През 2016 г катедра Европеистика разработи и спечели проект по програма Еразъм + Jean-Monnet Center of Excellence for Teaching and Research on the Europeanization of the Countries of South-Eastern Europe (JM-ESEE 2016-2020). Целта на проекта е да създаде съдържателни и организационни предпоставки за стратегическо развитие на образованието по европеистика в СУ чрез синергията между следните основни дейности – а) създаване на архив на всички документи, отнасящи се до евроинтеграционните процеси в България (стратегически и програмни документи на страната, доклади от мониторинг или оценки за въздействието, аналитични материали и доклади от изследвания, мас-медиини публикации и др.) които ще са предпоставка за б) провеждане на ежегодни съпоставителни проучвания върху евроинтеграцията на обществата от Югоизточна Европа, които да се представят пред в) международни академични конференции, с разширено и качествено повишено равнище на чуждестранно участие, чрез които ще се подобри включеността на катедра Европеистика в международни академични мрежи за научни изследвания и академичен обмен, като същевременно г) ще се използват резултатите от провежданите проучвания за актуализация на учебния процес и привличането на студентите от бакалавърските и магистръските програми към изследователска дейност с оглед по-висока степен на интерес към докторалната програма от нашите студенти, но също и д) периодично разясняване на протичащите в ЕС процеси за широката общественост за подобряване на масовата осведоменост относно социално-политическата значимост на фактите в хода на протичащата актуална събитийност, допринасяйки за утвърждаване на катедра Европеистика като център на академична експертиза по евроинтеграционните проблеми.

EURASIA - European Studies Revitalized across Asian Universities (585968-EPP-1-2017-1-BG-EPPKA2-CBHE-JP, Erasmus +)

Ръководител: проф. д-р М. Стойчева, участват: доц. д-р Н. Цветкова,  гл. ас. д-р Вихър Георгиев

#ShiftingWalls - №2019-1-DE03-KA201-059960 (European Commission – German National Agency “Pädagogischer Austauschdienst der Kultusministerkonferenz, Nationale Agentur für EU-Programme im Schulbereich (PA)”)

Участва: доц. д-р Н. Цветкова, 

Европейски перспективи на висшето образование в контекста на новия програмен период (ФНИ, СУ „Св. Кл. Охридски“, 2019)

ъководител: доц. д-р Н. Цветкова, участват: проф. д-р М. Стойчева, гл. ас. д-р Десислава Караасенова

Иновативни продукти и услуги в обучението, предоставяни от НИП (Договор № BG05SFOP001-3.002-0002-C01/12.09.2017, съфинансиран от ЕС чрез ЕСФ, ОПДУ, дейност 4 „Създаване на самообучителни ресурси – наръчници и помагала, подпомагащи магистратите и служителите на съдебната администрация в развиването на компетентности и умения“)

Участва: доц. д-р Станислав Костов

Усъвършенстване и развитие на вътрешната система за електронна форма на дистанционно обучение във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

В рамките на проект BG051PO001-4.3.04-002 Усъвършенстване и развитие на вътрешната система за електронна форма на дистанционно обучение във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ голям брой преподаватели от специалност Европеистика получи възможност да трансформира своето курсово пространство в платформата за електронно обучение на СУ „Св. Кл. Охридски“ и да създаде цялостни курсове, предназначени за дистанционно обучение по съответните дисциплини. Преподавателите бяха обучени да използват всички функционалности на платформата и да планират дизайн на обучение по своите дисциплини съответно на най-съвременните тенденции за дистанционното електронно учене.

ФОРМИРАНЕ НА КОМПЕТЕНТОСТИ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ И МЕТОДИКИ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ОТ МЛАДИ УЧЕНИ (2016-2018)

Участват: гл. ас. д-р Н. Цветкова, докт. Надя Бирежакли, докт. С. Конакчиева, маг. П. Станкова.

EURAXESS TOP III (2015-2018)

Участва: гл. ас. д-р Н. Цветкова 

BG05M20P001-2.002-0001 на МОН „Студентски практики – Фаза Студентски практики – Фаза 1 (2016-2017) 

Участват:  гл. ас.д-р Н. Цветкова - функционален експерт за ФФ, проф. д-р И. Шикова – академичен наставник

Европа започва в училище - Европа и ЕС - образи и послания в български учебници (2017),  СУ

Ръководител: проф. д-р М Стойчева, участват: гл. ас.д-р Н. Цветкова, ас. Д. Караасенова, докт. Н. Бирежакли, докт. Д. Тюркеджиева, маг. Ю. Коджаюмер, маг. Е. Боянова

Подкрепа за разработване и изпълнение на програма за обучение и развитие в областта на обществените поръчки в България в контекста на Плана за действие по предварителните условия на ЕСИФ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Института за публична администрация на Република България.

Участва: гл. ас. д-р Вихър Георгиев

Работим за хората – укрепване на капацитета на институциите за посрещане на предизвикателствата на съвременните публични политики на Института за публична администрация на Република България.

Участва: гл. ас. д-р Вихър Георгиев

Assessing the risk for media pluralism in EU and beyond: application of the Media Pluralism Monitor tool (MPM2017) in 30 European countries  - European University Institute Florence, Italy (funded by the European Commission)

Участва: проф. дпн Нели Огнянова

Междукултурна комуникация в процеса на обучение в докторска степен (2016), СУ

Ръководител гл. ас. д-р Н. Цветкова, докт. С. Конакчиева, докт. Н. Бирежакли, докт. Д. Петрова, докт. М. Демирева, маг. П. Станкова, бак. Д. Николова, бак. В. Паскова

How to Communicate with the Public in the Context of the EU Integration Дипломатическия институт към Министерство на външните работи на Република България, с подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“ 

Участва: доц дпн Калоян Симеонов

Да учим Европа чрез дейност "Learning by doing Europe"

357758-LLP-2011-BG-AJM-ICS-Learning Europe at School

Проектът е разработен от катедра „Европеистика” към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, в парньорство с Националната асоциация на българските европейските клубове. Осъществен е по програмата „Учене през целия живот” – подпрограма Жан Моне – „Европа в училище”.

Основната цел на проекта е да изработи подходящи интерактивни методи и техники, с които да улесни изучаването на въпросите на Европейския съюз в учебния план и в извънкласните форми като стимулира активното участие на учениците. За тази цел е разработено учебно помагало, съдържащо актуална информация за Европейския съюз, както и методология за организиране на симулационни игри относно вземането на решения в Европейския съюз, визуализация, атрактивни презентации, ролеви игри, дискусии и т.н.

Проектът се разви около следните групи дейности:

1. Разработване и публикуване на помагало „Аз съм европейски гражданин”;

2. Обучаване на учителите как да прилагат новата методология на помагалото;

3. Национално състезание- олимпиада за ученици по европейски въпроси;

4. Заключителна конференция.

Очакваният положителен ефект от реазлизацията на проекта се изразява в подобряване на преподаването на въпросите на европейската интеграция в България чрез засилване на връзките между средните училища и университетите.

Ръководител на проекта: проф. д-р Ингрид Шикова

ЖАН МОНЕ МРЕЖА: ЕВРОПЕЙСКА ИДЕНТИЧНОСТ, КУЛТУРА, ОБМЕНИ И МНОГОЕЗИЧИЕ (EUROMEC)

553397-EPP-1-2014-1-BG-EPPJMO-NETWORK

JEAN MONNET CHAIR OF IDENTITY AND MULTILINGUALISM

Проектът има за цел създаване на мрежа от международни институции, които да си струдничат в изследвания в области като европейска идентичност, култура, европейско гражданство, обмени и многоезичие.

https://jmonnetmst.wordpress.com/

Ръководител на проекта: доц. д-р Мария Стойчева

„История на Източното разширяване на ЕС“

Проект „История на Източното разширяване на ЕС“, финансиран по Програма „Жан Моне“ на Европейския съюз се реализира с участие на магистрите. История на Източното разширяване на ЕС е тригодишен проект (септември 2012-август 2015), финансиран от ЕК по програма Жан Моне модул. Основната цел е въвеждане и институционализиране на нов курс в областта на европейските изследвания за студенти от ФФ. В изпълнение на тази цел се изпълняват следните задачи: съставяне на студентски наръчник от базисни за дисциплината текстове и качването им като електронни ресурси в сайта на университетска библиотека, организиране на дискусионни групи по проблеми на Източното разширяване, резултатите от чиято работа е представяна на открити семинари под формата на кръгла маса, провеждане на проучване относно най-новата научна литература третираща въпроси на Източното разширяване чрез пребиваване в европейски университет с интензивно преподаване на европейски изследвания.

Ръководител на проекта: доц. д-р Мирела Велева

Promoting excellence in teaching and research in EU Studies at primary and secondary school level through digital and virtualisation tools (EU PETR) (2013-2015).

Проектът има за цел да подобри взаимодействието между преподаватели от висшето, средното и началното образование и работещите в училищните библиотеки в процеса на обмен на добри практики по отношение преподаването на теми, свързани с ЕС.

Предвижда се използването на ИКТ за виртуализация на комуникационните канали и учебни пространства.

Участват проф. д-р И. Шикова, доц. д-р М. Стойчева, гл. ас. д-р Н. Цветкова.

„Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година“

Проект под ръководството на проф. дпн Огнянова и студенти от магистърските програми на катедрата 2014, Фонд Научни изследвания 066/08.05.2014 г.

Maximizing the integration capacity of the European Union:Lessons and prospects for enlargement and beyond (MAXCAP) 2013 – 2016 г. по 7РП.

Участват проф. дсн Г. Димитров и докторант Анна Плачкова.

LeTeEm: Learners, Teachers and Employers

LLP – Comenius

№539723-LLP-1-2013-1-UK-COMENIUS-CMP (2013-2015 г.)

Участва гл.ас. д-р Николина Цветкова

aPlaNet – Autonomous Personal Learning Networks for Language Teachers (Лични обучителни мрежи в помощ на професионалното израстване на учители по чужд език).

LLP, Transversal, KA3

№ 511460-LLP-1-2010-1-TR-KA2-KA2MP (2010-2012 г.)

Участват доц. д-р Мария Стойчева, гл.ас. д-р Николина Цветкова

Promoting Intercultural Competence in Translators 517871-LLP-1-2011-1-UK-ERASMUS-EMCR (2012-2013)

Целите на проекта „Насърчаване на междукултурната компетентност при преводачите” (PICT) са: първо, да оцени настоящото състояние на преподаването на междукултурна комуникация в магистърските преводачески програми в ЕС, както и бъдещите очаквания в тази област и, второ, да създаде набор от обучителни материали и материали за оценяване, които да са лесно достъпни за всички университетски институции в ЕС, позволявайки им да интегрират лесно Междукултурната комуникация в своите магистърски програми. Дизайнът на материалите, който да позволи преподаването на междукултурна комуникация, е особено необходим при наличието на липса на лесно достъпни учебни материали или изследователски публикации в тази област. Създадена и апробирана в преподавателската практика беше теоретична Рамка за курикулум, както и пакет обучителни материали и материали за оценяване. Студентите имаха възможност да дискутират върху значението на междукултурната комуникация в контекста на обединена Европа, както и да повишат собствената си междукултурна компетентност. Поради положителната реакция на студентите и активното и мотивирано участие в тези дискусии екипът по проекта ще продължи да използва създадените материали, които са пригодени за гъвкаво приложение, редом с останалите обучителни материали по специализиран английски език, Терминология на ЕС и Проектна терминология.

Участват доц. д-р М. Стойчева, гл. ас. д-р Н. Цветкова, ас. Десислава Караасенова

Публикации на катедра „Европеистика“

Публикации на катедра „Европеистика“

Библиотека Европейски изследвания

Библиотека Европейски изследвания е инициатива на преподавателите от катедра „Европеистика“ на Софийския университет Св. Климент Охридски. Поредицата е посветена на многоликите теми на европейското съзидание. В европейските изследвания се преплитат история и цивилизация, политика и икономика, право и култура. Те са толкова богати и разнообразни по тематика, колкото и самият европейски континент. В тази поредица се публикуват учебници и учебни помагала, научни изследвания, успешно защитени докторски дисертации. Стремежът е да бъде интересна и полезна за всички, които са изкушени от европейските въпроси, да подпомогне развитието на европейските изследвания в България, като даде на българското общество европейски теми за размисъл и поводи за пълноценни дискусии.

• Политики на Европейския съюз

Ингрид Шикова

• Медийна политика и право на Европейския съюз

Нели Огнянова

• България - член на Европейския съюз: институционален (авто)портрет

Екатерина Карамфилова

• История на Европа – XXв.

Мирела Велева-Ефтимова

• Европейски цивилизационен процес

Георги Димитров

• СЪГРАЖДАНЕ НА ГРАЖДАНСТВОТО: перспективи за публично партньорство в България

Георги Димитров, съставител

• Регулиране на финансовите пазари в Европейския съюз

Калоян Симеонов

• Създаването на банков съюз в ЕС

Калоян Симеонов

• Has the EU's Eastern Enlargement Brought Europe Together?

• Брошура 20 години Европеистика​

​

• Юбилеен сборник

20 години Катедра „Европеистика“

• Юбилеен сборник

15 години Катедра „Европеистика“

• Юбилеен сборник 

​10  години Катедра „Европеистика“

• Институционален баланс и междуинституционалин отношения в Европейския съюз: логика на развитие 

Десислава Чернева

• Демократизация чрез интеграция? Поуки от източното разширяване на Европейския съюз  

Анна Плачкова

Други публикации, с участието на преподаватели и студенти от Катедра „Европеистика“

•  Европа в училище
• Европейски фондове, програми, проекти 2014-2020

Ингрид Шикова

• Ротационното председателство в Европейския съюз

Ингрид Шикова

• Образът на България във водещи европейски медии през 2013г.

Александър Геров, Алина Тошева, Анна Погорелчук, Мария Юрукова

• Отчетност на институциите на Европейския съюз

Калоян Симеонов

• Същност и история на паричните съюзи

Калоян Симеонов, Анна Печева, Лилиан Никифорова и Славея Бижева

• Перспективи за приемане на еврото в Западните Балкани​

Калоян Симеонов

• Икономически и парични съюзи – теории и практика

Калоян Симеонов

• От общия пазар до единната валута в ЕС

Докторантски научни конференции на катедра Европеистика

Докторантската конференция “За хората и институциите – време за решения в ЕС“– се проведе на 13 май 2023 г.

За четвърта поредна година конференцията е организирана съвместно от трите катедри, чиито докторанти се обучават в това направление – „Европеистика“, „Политология“ и „Публична администрация“ към Философския факултет. Темата на конференцията предизвика градивна дискусия относно поредицата от предизвикателства пред общоевропейското обединение, които застрашават пряко сигурността и просперитета му.

Публикуван е сборникът от осмата докторантска конференция в областта
на политически науки в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Можете да го свалите тук.

http://jeanmonnetexcellence.bg/wp-content/uploads/2023/06/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_2023.pdf

Докторантската конференция “Европейският съюз в „окото на бурята“– Обединена Европа или Европа на нациите“ се проведе на 29 октомври 2022г.

За трета поредна година конференцията е организирана съвместно от трите катедри, чиито докторанти се обучават в това направление – катедрите „Европеистика“, „Политология“ и „Публична администрация“ към Философския факултет. Темата на конференцията предизвика оживени дискусии относно множеството кризи пред общоевропейското обединение, които застрашават пряко целостта му. Публикуван е сборникът от седмата докторантска конференция в областта на политически науки в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Можете да го свалите тук:

http://jeanmonnetexcellence.bg/wp-content/uploads/2022/12/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F.pdf

На 20-21 ноември 2021г. беше проведена шестата докторантска конференция в областта на политически науки в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. За втора поредна година конференцията е организирана съвместно от трите катедри, чиито докторанти се обучават в това направление - катедрите „Европеистика“, „Политология“ и „Публична администрация“ към Философския факултет. Темата на конференцията „(Не)възможният Европейски съюз – време на решения за общото бъдеще“ бе провокирана от множеството предизвикателства, за който Европейският съюз търси най-доброто решение. Докторантите дискутираха множество въпроси: Ще се промени ли същността на ЕС? Какво е бъдещето на общата валута и основните политики на Съюза? Кой е верният път напред? Защо е важна политическата комуникация? Как да се борим с дезинформацията и как да се „излекуваме“ от инфодемията? и много други. Младите изследователи доказаха, че притежават необходимата експертиза, интердисциплинарност и гъвкавост да коментират тези сложни въпроси, както и да предлагат възможни решения. Висока добавена стойност на събитието дадоха ползотворните дискусии между докторантите и преподавателите. Всеки един от докладите е рецензиран от преподаватели на Софийския университет. 

Сборникът с докладите от конференцията можете да свалите от тук.

Пета докторантска научна конференция на катедрите „Европеистика“, „Политология“ и „Публична администрация“ към Философски факултет на тема: „Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост​“, проведена през ноември 2020 г.

За пръв път тази година конференцията е организирана и от трите катедри, чиито докторанти се обучават в това направление - катедрите „Европеистика“, „Политология“ и „Публична администрация“ към Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Конференцията се организира с любезното съдействие и подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“.

Темата на конференцията „Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост“ бе провокирана от кризата, породена от пандемията от Covid-19.

През 2020 г. заживяхме в един променен Европейския съюз, като общност и като съюз от суверенни държави. Кризата, породена от COVID-19,  „съживи“ и други „вируси“, с които ние, гражданите на ЕС и на България погрешно вярвахме, че сме се преборили – кризата на ценностите, егоизма, разединението, крайния национализъм, разделението на много нива.

Европейският съюз е в ситуация, която изисква бързи и в същото време мъдри и адекватни решения за преодоляване на социалните, икономическите, психологическите последствия от пандемията. България, като част от общоевропейското обединение, също се намира в сложен етап от своето обществено политическо развитие. Въпреки предизвикателството на онлайн формата на конференцията докторантите дискутираха в дълбочина и оживено множество въпроси – Какво промени кризата? Промени ли се Европейският съюз и България? Кой е верният път напред? Кое е новото нормално след кризата?

Младите изследователи показаха, че притежават необходимата визия и експертиза да коментират тези сложни въпроси от дневния ред на ЕС и да предлагат възможни бъдещи решения на трудните теми от деня. Представени бяха включително доклади, свързани с отношенията между ЕС и Китай; предизвикателствата пред социалните права в ЕС, върховенството на правото, единната валута, авторитаризмът и популизмът в политиката; участието на България в процеса на вземане на решения и др. Като изключително важна беше определена ролята на медиите и онлайн платформите за формиране на общественото мнение на национално и на европейско ниво.

Всеки един от докладите е рецензиран от преподаватели. Бележки и препоръки по текстовете на докторантите предоставиха проф. дпн Нели Огнянова, доц. дпн Калоян Симеонов, доц. д-р Татяна Буруджиева, доц. д-р Атанас Славов, гл. ас. д-р Гергана Радойкова.

Сборник от докладите, представени на съвместната докторантска научна конференция на специалностите „Европеистика“, „Политология“ и „Публична администрация“ към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на тема: „Европейският съюз и новото нормално – от социална изолация към гражданска осъзнатост​“, проведена през ноември 2020 г. е достъпен тук.

Четвърта докторантска научна конференция на катедрите „Европеистика“ и „Политология“ към Философски факултет на тема: „Европейският съюз с нов Европейски парламент – пътят напред“, проведена през октомври 2019 г.

В превърналото се в добра традиция събитие взеха участие и докторанти от Стопанския и Историческия факултет факултет на Софийски университет, както и докторанти от Университета за национално и световно стопанство.

Конференцията се организира със съдействието и подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“.

Темата за Европейския съюз и неговия нов Европейски парламент се превърна в добра платформа за равносметка на ползите и поуките от членството в ЕС, а така също за академичен дебат и за възможност за поглед напред – към бъдещите предизвикателства пред Европейския съюз и ролята на България в тяхното преодоляване.

Докторантите коментираха редица сложни и ключови теми от дневния ред на европейското обединение и предложиха възможни бъдещи решения на актуалните въпроси. Представени бяха доклади, свързани с българското присъствие в Европейския парламент, свободата на словото и инструментите за борба с дезинформацията онлайн, фалшивите новини и популизма, защитата на журналистическите източници на информация. Анализирани бяха основни икономически и финансови аспекти от дневния ред на ЕС, в това число потенциалните ефекти от Брекзит, влиянието на еврото и регулациите на ЕС, автоматичният обмен на финансова информация за данъчни цели, спецификите на търговската политика на ЕС и др. Не на последно място, докторантите изследваха европейската перспектива на страните от Западните Балкани, преговорния процес с Турция, борбата с тероризма и др.

Всеки един от докладите е рецензиран от преподаватели от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Бележки и препоръки по текстовете на докторантите предоставиха проф. дпн Нели Огнянова, проф. дпн Николай Найденов, доц.дпн Калоян Симеонов, доц. дпн Мирела Велева и гл. ас. д-р Гергана Радойкова.

Сборник от докладите, представени на съвместната докторантска научна конференция на специалностите „Европеистика“ и „Политология“ към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на тема: „Европейският съюз с нов Европейски парламент – пътят напред“, проведена през октомври 2019 г. е достъпен тук.

Трета докторантска научна конференция на катедрите „Европеистика“ и „Политология“ към Философски факултет

На 21 ноември 2018 г. в Нова конферентна зала на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе третата съвместна докторантска конференция на катедрите „Европеистика“ и „Политология“ на тема „Новата перспектива на ЕС – приоритети и политики“.

Участие взеха и докторанти по политически науки от Юридическия факултет на Софийския университет и Университета за национално и световно стопанство. 

На събитието бяха представени 11 доклада. Докторантите представиха задълбочени анализи по ключови за ЕС теми, като икономическата и финансовата политика, иновациите, политиката на сигурност, перспективите за бъдещо разширяване и не на последно място – необходимостта от адекватни мерки и единен европейски глас в борбата с популизма, крайния национализъм,  дезинформацията онлайн и фалшивите новини.

Представянето на докладите бе съчетано с активна дискусия на „отвореното пространство“, в която се включиха студенти и преподаватели. Те допълнително обогатиха обсъжданията, като коментираха съвместно сложни и многоаспектни въпроси, свързани с необходимостта от подобряване на комуникирането на европейските теми сред гражданското общество.

Конференцията се организира с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“.

Сборник от докладите, представени на съвместната докторантска научна конференция на специалностите „Европеистика“ и „Политология“ към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на тема: „Новата перспектива на ЕС – приоритети и политики“, проведена през ноември 2018 г. е достъпен тук.

Втора докторантска научна конференция на катедрите „Европеистика“ и „Политология“ към Философски факултет

На 20 април 2017 г. в Нова конферентна зала на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе съвместна докторантска конференция на катедрите „Европеистика“ и „Политология“ на тема „България и Европейският съюз десет години по-късно – какво (не) постигнахме?“.

Участие в събитието взеха и докторанти по политически науки от Юридическия факултет на Софийски университет, БАН, Университета за национално и световно стопанство, Нов български университет, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Централноевропейски университет в Будапеща и други. 

На събитието бяха представени 23 доклада, обединени в три раздела: България в Европейския съюз - пътят дотук и новите предизвикателства; България и регионът - десет години по-късно; Европейският съюз след 2017 година - пътят напред.

В последвалата интерактивна и задълбочена дискусия докторанти, студенти и преподаватели успяха да се обединят около редица ключови послания, в които бяха предложени отговори и възможни решения на основните проблеми за бъдещото развитие на ЕС и мястото на България в него.

Събитието се организира с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“.

Сборник от докладите, представени на съвместната докторантска научна конференция на специалностите „Европеистика“ и „Политология“ към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на тема: „България и Европейският съюз десет години по-късно – какво (не) постигнахме?“, проведена през април 2017 г.

Докторантска конференция на катедрите „Европеистика“ и „Политология“ към Философски факултет

На 13 април 2016 г. в Нова конферентна зала на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе обща докторантска конференция на катедрите „Европеистика“ и „Политология“, Философски факултет, на тема „Бъдещето на Европейския съюз – ново начало или предизвестен край?“

На събитието бяха представени общо 12 доклада, като беше обсъден широк спектър от интересни и актуални теми - въпросът за общата европейска идентичност, специфики на процеса на вземане на решения в Съвета на ЕС, трансформиращата сила на ЕС, изграждането на банков съюз в ЕС, защитата на потребителите на финансови услуги в ЕС, цифовият дневен ред, борбата срещу социалното изключване на деца, ролята на емоциите в политиката и други.

Във втората част на конференцията активно се включиха и останалите гости на събитието – преподаватели и студенти, които в рамките на т.нар. „дискусия на отвореното пространство“ обсъдиха три ключови въпроса, свързани с бъдещото развитие на ЕС – перспективите пред политиката на разширяване на ЕС, суверенитет и интеграция в рамките на европейското обединение, както и темата за възможностите за противодействие на радикалните партии в Европа.

Докладите от конференцията, както и основните тези от дискусията ще бъдат публикувани в специален сборник.

Събитието се организира с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“.

Сборник от докладите, представени на съвместната докторантска научна конференция на специалностите „Европеистика“ и „Политология“ към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на тема: „Бъдещето на ЕС - ново начало или предизвестен край?“, проведена през април 2016 г.

Международни научни конференции на катедра Европеистика

На 13 и 14 октомври 2022 г. катедра Европеистика проведе своята Девета
международна научна конференция, на тема „Re-new EU – Recovery, Reopening and Revival”.

Участие в събитието взеха изтъкнати преподаватели от български университети, както и лектори от Италия, Полша, Румъния, Албания, Косово, Турция и Индия. Във фокуса на дискусиите бяха актуални теми за бъдещето на ЕС, преодоляването на настоящите кризи и предизвикателства, преотварянето на границите в края на пандемията, съживяването на идеи за обединението на Европа и тяхната промяна в новата реалност.

Конференцията бе организирана отново с подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“, като за втора поред година тя се организира и със съдействието на Wilfried Martens Centre for European Studies.

Докладите са публикувани в сборник, с който можете да се запознаете тук:

http://jeanmonnetexcellence.bg/wp-content/uploads/2023/01/European-Studies-Ninth-International-Conference.pdf

На 14 и 15 октомври 2021 г. катедра Европеистика проведе своята Осма международна научна конференция, на тема „Към повече Европа – амбиции и реалности“.

Участие в събитието взеха преподаватели от български университети, както и лектори от Германия, Франция, Ирландия, Белгия, Румъния, Сърбия. Конференцията беше организирана с участието на Вилфрид Мартенс Център за европейски изследвания .- Брюксел, което сложи началото на ползотворно сътрудничество. Участието на лектор от Центъра „Нашата Европа“- Париж , основан от Жак Делор, също допринася за бъдещи общи проекти с катедра Европеистика. Във фокуса на дискусиите бяха теми като дебатът за бъдещето на ЕС през призмата на икономическите, здравните, климатичните и миграционните предизвикателства; трудностите пред политиката на разширяване и добросъседство, уроците от Брекзит; важността от по-добро образование, оформяне на обща европейска идентичност и осмисляне на ценностите на общоевропейското обединение.

Сборникът с докладите от конференцията можете да свалите от тук 

„Следващите седем на Европейския съюз“ – с това заглавие през май 2020г. трябваше да бъде проведена Седмата научна конференция на катедра Европеистика в Софийския универститет „Свети Климент Охридски“, посветена на тези годишнини. Идеята беше да обсъдим бъдещите седем години от развитието на европейската интеграция, с надеждата да не повтаряме често думата „криза“, но 2020 г.  ни изненада с достатъчно непредвидени събития, които да разколебаят и объркат дори и най-решителните лидери.

Кризата, предизвикана от вируса Covid-19, беляза 2020г. Заедно с този непознат вирус, се появиха и други, които вече смятахме за изчезнали в Европейския съюз. Вирусите на национализма, на егоизма и на разделението са не по-малко опасни от Covid-19  „Вирусът се връща. Климатът, който изглежда царува между държавните и правителствените ръководители показа разделенията между 27-те, по-специално между страните от Севера и Юга и липсата на европейска солидарност представляват смъртна опасност за Европейския съюз“. – предупреди  Жак Делор , един от най-големите защитници на европейското обединение.

В тази сложна обстановка, когато Европа изживява тежки здравни, социални и икономически проблеми, логично е да си задаваме въпроса ще се промени ли нещо след кризата, предизвикана от Covid-19. Как ще изглежда животът ни? Ще се промени ли Европейският съюз? Ще се промени ли светът? Все пак какви ще бъдат следващите седем години? Вероятно не такива, каквито си ги представяхме в началото на 2020г. Как да ги преосмислим?

Разбира се, още е рано да се прогнозира, а непредвидените обстоятелства и събития  често разбиват дори  най-грижливо подготвените и научно обосновани прогнози. И все пак нека направим опит да очертаем някои тенденции, които са резултат от кризата и които е вероятно да променят начина ни на живот и европейската интеграция. Въпреки, че икономиката е силно повлияна от кризата, това което се случи през последните месеци може да доведе и до редица положителни промени, стига да успеем да извлечем поуките от тази пандемия. Светът и Европейският съюз след кризата зависят в голяма степен именно от това. Засега единственото сигурно обстоятелство е, че в близко бъдеще ще трябва да живеем в свят с COVID-19.

В този най-общ контекст, вероятно би било подходящо да променим темата на конференцията  на „Преосмисляне на следващите седем на Европейския съюз“.

Преосмисляне на компетенциите на Европейския съюз в сферата на здравеопазването - Първоначалните реакции на Европейския съюз и по точно на неговите институции на разпространяващата се пандемия изглеждаха хаотични. Държавите членки реагираха до голяма степен некоординирано при затваряне на границите и забрана на износ на защитни маски, защитни облекла и лекарства. Появиха се критики срещу Европейския съюз за недостатъчните действия по отношение на здравната криза. Но всеки, който е информиран за това как работи Европейският съюз, как и кой взема решенията в различните сфери, е наясно, че компетенциите на европейските институции в сферата на общественото здраве са само подкрепящи за разлика от изключителните компетенции, например в сферата на търговската политика. Поуката от здравната криза неминуемо води до извода, че Европейският съюз трябва да има по-големи компетенции в общественото здравеопазване. В тази насока назрява необходимостта здравеопазването да се превърне в споделена компетентност, което да даде възможност Европейският съюз да има правомощия да действа в опазване на общественото здраве. Тази промяна би изисквала промяна в договорите, което е сериозна задача, но би могло да се намери и друго оперативно решение, ако всички държави се съгласят на този вариант. В тази посока е изказването на френския президент Еманюел Макрон през март т.г. „Това, което тази пандемия вече разкрива, е че безплатните здравни грижи, без условие за доходи или професия, не са разходи или товар за нашата социална система , а скъпоценни стоки, основни активи, когато съдбата ни удари ... Има стоки и услуги, които трябва да бъдат поставени извън законите на пазара.“

Осигуряване на стратегическа автономия на Европейския съюз - Зависимостта на Европейския съюз от внос на определени стоки, важни за справянето с пандемията основно от Китай,  наложи преосмислянето на стратегическата независимост на ЕС. Това стана ясно още в през март т.г. , когато лидерите на държавите от ЕС в съвместна декларация подчертаха  необходимостта от „стратегическата автономия на блока“. Изводът за нуждата от по-голяма икономическа независимост на ЕС от външни участници на пазара  все повече се налага с нарастването на икономическите проблеми. На практика тази стратегическа автономия има няколко направления: първо, връщане на някои производства , изнесени главно в Китай,  в държавите членки на ЕС. В това би бил и шансът на страните от Централна и Източна Европа, включително и на България да поемат част от тези производства. Другото направление е грижливият скрийнинг на чуждестранните инвестиции – вероятността икономическите затруднения на стратегически европейски предприятия  да доведат до тяхното изкупуване от чуждестранни инвеститори и предимно от Китай е голяма, поради което следва държавите-членки на ЕС да са особено внимателни в това отношение.Третото направление е  засилване на  продоволствената сигурност на Европейския съюз и намаляване на зависимостта от вносни храни. Европейският комисар по земеделието Януш Войчеховски твърди, че един от основните уроци от кризата е, че Европа трябва да отглежда собствени култури:„Трябва да имаме собствена храна, произведена на нашите ниви , от нашите собствени земеделски производители и трябва да се грижим по-добре за местните пазари, да съкратим тези вериги за доставки “. Това предполага и усъвършенстване на общата селскостопанска политика.

Осъществяване на Европейския зелен пакт  - Преодоляването на здравната криза и на предизвиканата от нея икономическа криза са най-важните задачи, които стоят пред Европейския съюз. Въпреки че съществуват различни мнения между държавите членки, все повече се налага становището, че възстановяването на икономиката и растежа минават през „зелен преход“ и че Европейският зелен пакт е стратегията за растеж, която да доведе до създаване на един по-добър свят.  Много важно е дали помощта, която ще се отпуска както на европейско, така и на национално равнище, ще бъде фокусирана върху „спасяването“ на традиционните сектори или ще  подтикне към екологична трансформация. Ако държавите членки се концентрират върху възвръщане на икономическия растеж на всяка цена без грижа за околната среда, вероятно ще постигнат някои краткосрочни положителни въздействия като намаляване на безработицата, избягване на фалити на фирми, но това би имало твърде неблагаприятни дългосрочни последици.

Преосмисляне на ролята на експертите, увеличаване на инвестициите в образование, наука и иновации – В световен мащаб се наблюдава тенденция сред популистките партии и политици да подценяват мнението на научните среди, на изследователите в различни сфери, особено в областта на климатичните промени и опазването на околната среда. Пандемията от COVID-19 може да промени това и  обществото да изисква политиците да се вслушват повече в научното мнение. В тази връзка, Европейският съюз вероятно ще положи усилия за повече инвестиции в образованието, науката и иновациите, което вече се потвърждава от редица действия, предприети по време на пандемията.

Цифровизацията, дигиталният свят и неговото преосмисляне – Здравната криза наложи редица дейности, включително и в сферата на образованието да се осъществяват в дистанционен режим. Преосмислянето на финансирането, обновяването и оборудването на училищата и университетите, подготовката на преподавателите и учениците може да доведе до ускоряване въвеждането на иновативни методи на преподаване, които да подготвят специалисти с необходимите знания и умения за европейската икономика. Кризата даде да се разбере, че всеки член на обществото трябва да има дигитални умения, както и достъп до Интернет и до компютър. Европейският съюз би следвало да излезе от тази криза с още по-голямо целенасочване към цифровизацията. Възможни са промени и в начина на функциониране на самия Европейски съюз. Провеждането он-лайн на част от заседанията на Европейския парламент, както и на други европейски институции по време кризата показа, че е възможно и в бъдеще някои дейности на институциите на Европейския съюз да се провеждат по този начин.

Преосмисляне на социалната справедливост - Успешното осъществяване на цифровизацията и на Европейския зелен пакт са свързани с решаването на редица важни социални въпроси и преди всичко със социална справеливост. Никой не трябва да бъде пренебрегнат, изоставен или дискриминиран. За съжаление, здравната криза извади на показ именно социалната несправедливост, особено в областта на образованието. Време е в целия Европейски съюз да се обсъди по-задълбочено идеята  за универсален основен доход в условията на безпрецедентната икономическа криза, причинена от пандемията.

Преосмисляне на решенията относно еврото - Желанието за стабилна европейска валута, която да се съизмерва с американски долар на международните пазари, трябва да стимулира Европейския съюз при предприемането на бързи и ефективни мерки за стабилизиране на икономиката и съответно на единната валута. „За да се случи това обаче, Европа ще се нуждае от силен икономически растеж. Никой не иска да инвестира в икономика, в която няма растеж. Ако можем да изберем правилна стратегия за растеж и да издадем облигации за съвместен дълг, който би бил устойчив от страна на по-силни и слаби държави, тогава Европейският съюз може да излезе засилен от кризата“ твърди Гунтрам Волф, директор на брюкселския мозъчен тръст „Bruegel“. Имайки предвид опустошителните икономически резултати от коронавирусната криза, бъдещето на Европейския съюз не може и не трябва белязано с постоянно разделение между северните и южните държави.

На част от тези теми са посветени докладите в сборника „Следващите седем на ЕС“. Готови ли сме за тях? Какви амбиции и какви реформи трябва да оформят бъдещето на Европейския съюз, как ще се отрази кризата върху еврозоната, по кой път ще тръгне икономиката на Европейския съюз ?  Обществените медии и тяхната правна уредба, необходимостта от гражданско образование, възпитаването на толерантност  и още редица важни европейски въпроси са намерили място в сборника. Не е забравено разширяването на Европейския съюз, предизвикателствата и възможностите пред страните от Западните Балкани. Публикуването на сборника е доказателство, че дори в тези сложни условия, творческите търсения продължават.

В заключение бих искала да напомня за още една по-различна годишнина, но имаща отношение към Европейския съюз – през 2020г. се навършват 250 години от рождението на Лудвиг ван Бетовен. Повлиян от духа на Френската революция, Бетовен мечтае за „общество, в което свободното развитие на хората е крайната цел“. Бетовен сътворява своята Симфония № 9, обявена за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, в самоизолация поради глухотата си. Това е красноречиво доказателство, че вдъхновението и творчеството, както и призивът за единство, звучащ от „Одата на радостта“, не трябва да спират дори и в най-трудните времена. Както отбеляза председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен в своята реч пред Европейския парламент(26 март 2020 г.), „Трябва да се грижим един за друг и да се подкрепяме взаимно. Защото ако има нещо по-заразно от този вирус, то това са любовта и съпричастността. Изправени пред опасността, хората в Европа показват колко силни могат да бъдат тези чувства.“

Приятно четене и преосмисляне на следващите седем години на България, на Европейския съюз и на света, в който ще живеем.

   Проф. д-р Ингрид Шикова

Седмата международна научна конференция ​„Следващите седем на Европейския съюз“ се състоя онлайн на 28 май 2020 г. Сборникът с докладите  можете да изтеглите от тук.

Шестата международна научна конференция на Катедра „Европеистика“ към Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се състоя на 30–31 май 2019 г. г. в София, под надслов „Европейският съюз след 2020 г. – нова Европа в нов свят“.

Конференцията беше посветена на 20-годишнината от създаването на Катедра „Европеистика“, както и 30-годишнината на програмата „Жан Моне.“ Това беше чудесна възможност да поговорим за предизвикателствата пред преподаването и изучаването на европейски въпроси в България. Участниците се фокусираха върху перспективата на ЕС за икономически растеж и създаване на работни места през следващото десетилетие. Обсъдихме необходимостта от изграждането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като способ за преодоляване на структурните слабости на икономиката на ЕС; начините за повишаване на производителността на труда и конкурентоспособността и изграждането на устойчива социална пазарна икономика. Разширяването на Европейския съюз и Европейската политика за съседство продължават да бъдат приоритетни за Съюза. Европейската идентичност и проблемите на мултикултурализма също са важни теми, за които е необходимо да се говори в рамките на дебата за бъдещето на ЕС. В дискусиите се включиха и много студенти, които превърнаха събитието в още по-интересно и ползотворно.

В конференцията взеха участие лектори от водещи университети в Германия, Нидерландия, Румъния, Сърбия, Северна Македония и България, а също така и от Австралия и Китай. Петте раздела в сборника съответстват на кръглите маси, в рамките на които лекторите представиха своите доклади.

Събитието се реализира и благодарение на подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“ и любезното домакинство на Представителството на Европейската комисия в България.

Сборникът с докладите от международната научна конференция ​„Европейският съюз след 2020 г. – нова Европа в нов свят“​​ можете да изтеглите от тук. 

Петата международна научна конференция на Катедра „Европеистика“ към Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се състоя на 31 май – 1 юни 2018 г. в София, под надслов „Съединението прави силата“. 

Провеждането на ежегодна международна конференция се превърна в чудесна традиция на катедрата, която всяка година се доразвива и обогатява. Събитието се реализира благодарение на подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“ и любезното домакинство на Представителството на Европейската комисия в България. Конференцията и издаването на сборника се осъществяват и с подкрепата на проекта на специалност „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“: „Жан Моне“ Център за високи постижения в преподаването и научните изследвания върху европеизацията на държавите от Югоизточна Европа (2016-2019), който е съфинансиран от Програма „Еразъм+“. 

На 1 януари 2018 г. България пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз  в сложен и динамичен период, в който трябваше да бъдат взети важни решения. Нашата страна се стремеше да постигне целите си като ротационен председател  посредством три лесно запомнящи се подхода. Те обхващат трите най-важни сфери, от които зависи бъдещето на Европейския съюз – както вече придобиха популярност сред българското общество „трите К“ – консенсус – конкурентоспособност – кохезия. Конкурентоспособността е определяща за икономическия просперитет на гражданите, кохезията е предпоставка за социално стабилен Европейски съюз, а консенсусът е необходим за единството и напредъка на нашия съюз. Не бива да забравяме и четвъртото „К“ – културата, защото именно тя отличава Европа като мярка за цивилизация.

Основната цел на конференцията бе да представи иновативни решения на проблемите и предизвикателствата, пред които е изправен ЕС и да допринесе за дискусиите по приоритетите на Българското председателството на Съвета на Европейския съюз.

Какво бъдеще да изберем за Европа, как да продължим заедно, какви решения да вземем, какви конкретни стъпки да направим, за да бъдем обединени и силни? Това бяха само част от въпросите, на които търсиха отговор в дискусиите университетски преподаватели, експерти и студенти. В петото издание на конференцията презентациите бяха организирани под формата на кръгли маси, което даде възможност за по-оживен дебат и обмяна на идеи между панелистите и останалите участници.

В събитието участваха лектори от водещи университети в Германия, Италия, Нидерландия, Унгария, Румъния, Черна гора, Турция, Македония и България.

Четирите раздела в сборника съответстват на четирите кръгли маси, в рамките на които преподавателите и изследователите представиха своите доклади: „Бъдещето на Европейския съюз и младите хора – икономически растеж и социално сближаване?“, „Европейска перспектива за Западните Балкани“, „Сигурност и стабилност в обединена Европа“ и не на последно място „Научените уроци: разширяване, комуникиране, ротационно председателство“.

Сборникът с докладите от международната научна конференция „Съединението прави силата“ можете да изтеглите от тук.

Четвъртата международна научна конференция на Катедра „Европеистика“ към Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се състоя на 11-12 май 2017 г. в София, под надслов „​Да преосмислим Европейския съюз?“​. 

Провеждането на ежегодна международна конференция е вече добре утвърдено академично събитие на катедрата, което всяка година се развива и обогатява съдържателно.  Конференцията и издаването на сборника се осъществяват с подкрепата на проекта на специалност „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“: „Жан Моне“ Център за високи постижения в преподаването и научните изследвания върху европеизацията на държавите от Югоизточна Европа (2016-2019), който е съфинансиран от Програма „Еразъм+“. Конференцията се реализира благодарение и на подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“ и съдействието на Представителството на Европейската комисия в България.

Последните няколко години от развитието на Европейския съюз бяха белязани от възникването на редица кризи, като повечето от тях все още не са преодолени и дори имат потенциала да се задълбочат допълнително. Като примери можем да посочим световната икономическа и финансова криза, възхода на радикалните националистически движения в някои държави членки на ЕС, намаляването на доверието към европейските институции и структури, вероятността за т.нар. Грекзит, референдумът за Брекзит и подаването на молба от Великобритания за оттегляне от ЕС, както и дискусиите за други бъдещи възможни „екзити“.

Кризата на много нива в Европейския съюз провокира въпроси относно ефективността на политиките на Съюза и готовността на държавите членки да следват общите правила. На дневен ред са също така дискусиите за „повече или по-малко Европа“. Стана ясно, че има нужда от нови идеи за реорганизиране на ЕС, за да може той да си върне доверието и да възстанови връзката си с европейските граждани.

Основната цел на организираната международна конференция бе да засили този дебат и да ангажира вниманието на участниците и публиката с най-актуалните проблеми на европейската интеграция и бъдещето на ЕС. Участниците имаха възможността да обсъдят иновативни и устойчиви решения на стратегическите предизвикателства, пред които е изправен ЕС. В четвъртото издание на конференцията презентациите бяха организирани под формата на кръгли маси, което даде възможност за по-активен дебат и обмяна на идеи между панелистите и публиката.

В събитието участваха лектори от водещи университети в Германия, Ирландия, Румъния, Турция, Македония, Сърбия и България.

Петте раздела в сборника съответстват на петте кръгли маси, в рамките на които преподавателите и изследователите представиха своите доклади: „Да преосмислим Европейския съюз?“, „Последни развития в Европейския съюз – пътят напред“, „България и Румъния – десет години в Европейския съюз?“, „Разширяване, асоцииране, добросъседство“ и „От търговия и инвестиции към европейска идентичност“.

Сборникът с докладите от международната научна конференция ​„​Да преосмислим Европейския съюз?“​ можете да изтеглите от тук.

Третата международна научна конференция на катедра „Европеистика“ се състоя на 19-20 май 2016 г. в София под надслов „Има ли достатъчно Европа и съюз в Европейския съюз?“. И тази година конференцията се проведе дни след честването на Деня на Европа на 9 май и предостави възможност за разглеждане на актуални и значими за Европейския съюз и България въпроси. Конференцията беше организирана със съвместните усилия на катедра „Европеистика“, Философски факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Ханс Зайдел“. Мястото на провеждане на събитието бе Дома на Европа в София.

По време на конференцията бяха дискутирани актуални теми, свързани с проблемите и перспективите пред Европейския съюз, като в същото време бяха представени изследвания и анализи, разискващи важни въпроси от ЕС. Темите засягаха както макроикономическите политики на ЕС, културните предизвикателства, така и въшната политика, разширяването на Съюза и случая Brexit.

Участници в конференцията бяха преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, Университета за национално и световно стопанство, Нов български университет, Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ и Русенски университет „Ангел Кънчев“. Международното участие в конференцията беше от преподаватели в университети в Румъния, Гърция, Македония, Косово и Китай. За пръв път в рамките на международната конференция със своите изследвания участваха и два екипа студенти от четвърти курс от бакалавърската програма на специалност „Европеистика“, под научното ръководство на докторант от специалността.

Презентациите и дискусиите се проведоха в различни тематични панели, като: „Има ли достатъчно Европа и cъюз в Европейския съюз?“, „Културни и идентичностни предизвикателства пред ЕС“ и „Разширяване, добросъседство, асоцииране – приоритетни ли са те днес за ЕС?“

Сборникът с докладите от международната научна конференция Има ли достатъчно Европа и съюз в Европейския съюз? можете да изтеглите от тук

Втората международна конференция на катедра „Европеистика“, озаглавена Европейският съюз - нов старт?, се проведе в периода 20-21 май 2015 г. в София.

Конференцията се проведе дни след

поредното честване в България на Деня на Европа на 9 май и предостави възможност за обсъждане на актуални и значими за Европейския съюз и България въпроси. Има ли нов старт в Европейския съюз, или наблюдаваме рестартиране на познати предизвикателства; какви са културните и идентичностни предизвикателства пред ЕС; приоритетни ли са днес за ЕС процесите на разширяване, добросъседство, асоцииране - това са само част от въпросите, на които докладите от втората международна конференция се опитват да отговорят. Важен аспект в обсъжданията по време на конференцията бе също така и професионалната реализация на студентите от специалност Европеистика в СУ „Св. Климент Охридски”.

Участници в конференцията бяха автори от СУ „Св. Климент Охридски”, Университета за национално и световно стопанство, Българската академия на науките, университети от Велико Търново и Варна. Международното участие в конференцията бе от преподаватели в университети от Румъния, Турция, Полша и Република Македония. Активно участие в конференцията, в т.ч. и с цел обсъждане на професионалната реализация на студентите от специалност Европеистика на СУ „Св. Климент Охридски”, взеха представители на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи, Представителството на Европейската комисия в България и Информационния център на Европейския съюз, Института за икономическа политика, Фондация „Европейски институт” и други.

Сборникът с докладите от международната научна конференция Европейският съюз - нов старт? можете да изтеглите от тук

Първата международна конференция на катедра „Европеистика“, озаглавена Европейският съюз на кръстопът, се проведе в периода 14-15 май 2014 г. в София. Конференцията премина под знака на 15-ата годишнина от създаването на Катедрата.

Конференцията се проведе дни преди последните избори за Европейски парламент в края на май 2014 г. и се превърна в част от дискусиите за бъдещето на обединена Европа. По какъв начин ще продължи да се развива ЕС между запазването на суверенитета и задълбочаването на интеграцията? Ще има ли Европа на две или повече скорости? Гарантира ли членството в Европейския съюз повече свобода и повече демокрация на гражданите? Какви са предизвикателствата пред България седем години след членството в ЕС? Какви са бъдещите перспективи пред разширяването на ЕС?

Докладите, изнесени на конференцията, бяха групирани в три панела. Първият панел бе фокусиран върху основната тема на конференцията: Европейският съюз на кръстопът - накъде и как да продължим. Вторият панел се концентрира върху процесите на разширяване, асоцииране и добросъседство, възможностите и предизвикателствата пред тях. Акцентът на третия панел бе върху тенденциите в преподаването по европеистика при изучаването на съвременна Европа. Обсъдени бяха стандартите, ролята

и качеството на университетското образование по европеистика. Участници в конференцията бяха автори от СУ „Св. Климент Охридски”, Българската академия на науките, университети от София, Велико Търново, Русе и Бургас, както и от държави от региона на Балканския полуостров. Презентациите и дебатите по време на конференцията дадоха отговор на много въпроси, но поставиха и нови, които ще бъдат предмет на бъдещи изследвания.

Сборникът с докладите от международната научна конференция Европейският съюз на кръстопът можете да изтеглите

Студентски научни конференции на катедра Европеистика

Катедра „Европеистика“ организира ежегодно студентска научна конференция. Катедрата издава сертификати на участвалите студенти и докторанти от катедра Европеистика и публикува докладите на успешно класираните участници.

Сборникът от годишната студентска научна конференция „Обединена Европа – мисия възможна“, организирана от випуск „Ерих Мария Ремарк” през 2023 ,  може да бъде изтеглен от тук.

http://jeanmonnetexcellence.bg/wp-content/uploads/2023/10/Students.pdf

Сборникът от студентската конференция „Гласът на младите – енергия за Европа“ (2022),

чиито домакини бяха студентите от випуск „Антоан дьо Сент Екзюпери“ можете да свалите
тук:

http://jeanmonnetexcellence.bg/wp-content/uploads/2022/12/SBORNIK-studenti.pdf

На 1 юни 2021г. в Аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ се проведе единадесетата годишна студентска научна конференция на тема „Европа – зелена, дигитална, глобална“ на випуск „Леонардо да Винчи“, специалност Европеистика. Студентите представиха свои изследвания по актуални теми като Европейската зелената сделка, зелените автомобили, ЕС като глобален актьор, киберсигурността и др. Студентските разработки са публикувани в сборника „Европа – зелена, дигитална, глабална“.

Сборникът с докладите от конференцията можете да изтеглите от тук.

Десета студентска научна конференция Дневният ред на европейските граждани - „ #EUactive!”

Всеки студентски випуск от специалност „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ подготвя с амбиция и грижа своята годишна научна конференция. И всяка от тях носи печата на времето, в което се провежда. Имаше конференции, белязани от влизането в сила на Лисабонския договор, от икономическата и финансова криза, от Брекзит, от имиграционната криза, от тероризма и несигурността, от първото българско ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, от изборите за Европейски парламент.

Тазгодишната конференция също е подготвена в условията на неочаквана и болезнена обстановка – разпространението на вируса COVID-19, заради който се наложиха редица ограничения в осъществяването на учебния процес и в провеждането на планирани събития. Преминахме към дистанционно обучение и виртуално общуване, наложи се да променим не само планове, но и нагласи, поведение, начин на мислене.

Възникналите трудности, обаче нe попречиха на студентите от випуск „Симон Вейл“ да подготвят своя принос към ежегодните студентски конференции. Те посветиха своите доклади на важни теми и предизвикателства, които вълнуват европейските граждани – опазване на околната среда и борбата с климатичните промени, образованието и културата, силна Европа в променящия се световен ред. Макар текстовете да не са съвършени, на места да звучат неуверено, дори наивно, те са стъпка към бъдещата професионална кариера, към умението да се изразяват мнения и позиции, да не се спестяват слабостите, да не се подминават постиженията.

Точно поради тази не само сложна, но дори болезнена за всички ни обстановка, ще изменя на традицията да коментирам състоянието на Европейския съюз и ще оставя възможността на нашите млади колеги да вземат отношение по тези въпроси чрез своите доклади.

Бих искала в тези трудни времена да спомена примера на патрона на випуска – неповторимата Симон Вейл – една жена с необикновена съдба и живот, посветен на каузата за един по-добър свят. Без съмнение понесените нечовешки изпитания и ужаси по време на депортирането и живота в концентрационния лагер Аушвиц я правят  чувствителна към всичко, което поражда в човешките взаимоотношения унижения и принизяване на другия. Трудностите не я сломяват. Превръщат я в борец за каузи. Не е случайно, че я сравняват със скала.

В обединението на Европа Симон Вейл наистина е символ – символ на помирението, символ на подадената ръка между Франция и Германия, символ на мирното бъдеще. Колко мъдрост, постоянство в отстояване на принципи и воля за действие имаше у Симон Вейл – качества, от които биха могли да се поучат много съвременни политици. "Винаги съм избирала за какво да се боря. Така съм устроена: мисиите, които ми се възлагат, придобиват смисъл в моите очи, само доколкото съм успяла да предизвикам развитие на нещата.“

Много категорична е позицията на Симон Вейл по важния въпрос за разширяването на ЕС. "Повтарях, че не бива да забравяме за шанса, който сме имали след Втората световна война да живеем в режим на свобода, докато желязната завеса падаше над другата половина на Европа. Нека бъдем откровени: ние се възползвахме от тази свобода, без много да ни е грижа за това какво става там и без действително да се чувстваме солидарни със злочестината на другите. Когато историята ни даде възможност за това, бе немислимо да не отворим вратите на Европейския съюз пред тези страни. Имахме един вид дълг пред тях, който ни подтикваше да постъпим така, дори и в ущърб на незабавните ни икономически интереси. От тяхна страна смятам, че прекосяването на разстоянието, за да дойдат при нас, често се оказваше трудно. Това обаче им даде възможност да предприемат строги мерки, каквито винаги трудно се приемат от общественото мнение. Усилията, които те положиха по този начин в икономическата, социалната и правната област, бяха значителни.“ За да заключи много категорично и недвусмислено "Европа ще бъде преди всичко онова, което направим от нея."

Всички откъси, които цитирах, са от автобиографичната книга на Симон Вейл „Един живот“  -  изключителна жена,  смела, бореща се, искрена и непоколебима, отстояваща до край принципите си, справедлива, ангажирана, неуморна, критична, честна, независима, пряма, активна, красива, любяща, отдадена на Франция, на Европа, но едновременно с това нежна майка и съпруга.  "Пътят бе осеян с препятствия, но ако някой си представяше, че още от първите пречки ще се откажа, значи зле ме е познавал."

            Всичко, което ни остави Симон Вейл в тази изживяна история, е безценно за нас и за поколенията след нас – за да се помни винаги. "Нейде там, в германските и полски равнини, днес се простират голи пространства, над които цари безмълвие; това е страшната тежест на празнотата, която забравата няма право да запълва и в която паметта на живите ще броди вечно."

            С тези размисли  за живота и делото на Симон Вейл, бих искала да пожелая на студентите от випуска, носещ нейното име да преодоляват всички препятствия и трудности, да са чувствителни към проблемите на обществото, да са решителни и активни, да отстояват принципите си и правото си на избор, да обичат Европа и да работят за нейното истинско обединение. Успех!

                                                                                                              Проф. д-р Ингрид Шикова

Сборник от доклади, представени на студентска конференция на специалност Европеистика, випуск „Симон Вейл”  на тема „Дневният ред на европейските граждани - „ #EUactive!”, 2020 г. е достъпен тук.

  

Софийският университет бе домакин на Деветата научна студентска конференция, озаглавена „Европа на живо - горещите теми“. Тя е организирана от студентите от випуск Васил Левски, специалност "Европеистика" във Философския факултет, подкрепени от Фондация Ханс Зайдел.

Сред гостите на научния форум бяха Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България, Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, Майкъл Форбс, посланик на Република Ирландия.

Конференцията бе открита от проф. Ингрид Шикова, която поздрави гостите и участниците във форума и подчерта, че събитието е традиционно, „звездният миг“ на студентите от втори курс.

В приветствието си проф. Шикова отбеляза, че този път конференцията е по-различна. Първо, защото това е випуск с патрон Васил Левски. „Когато носиш името на Левски, това означава не само голяма чест, това означава голяма отговорност“, каза проф. Шикова и заяви, че второкурсниците са подходили точно по този начин за настоящата конференция. Тя специално се обърна към 20-годишните студенти и отбеляза, че точно когато те са се раждали, се е родила и катедра „Европеистика“ и подчерта, че днешната конференция е посветена и на този юбилей.

Проф. Шикова обърна внимание и на още една годишнина. Точно преди 30 години беше създадена една много важна за европеистите програма на ЕС – програмата „Жан Моне“, посочи тя и добави, че тази програма изключително много им е помагала през годините. По думите й, още една причина да се отбележи днешната конференция като по-особена е и фактът, че 2019 година е изключително важна година – годината на избора. Проф. Шикова подчерта, че става дума генерално за важните решения, които предстоят да бъдат вземани: „Убедена съм, че на днешната конференция ще се докоснем до тези горещи теми, които ще бъдат обсъждани през годината“.

Доц. Калоян Симеонов, ръководител на Катедра „Европеистика“, също благодари на гостите и на всички присъстващи на конференцията и говори за съвместната работа с всеки от тях. Той се обърна и към студентите като им благодари, че работят заедно, пожела им да бъдат смели в мечтите си и да имат успешна конференция.

Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев посочи, че се възхищава на енергията на проф. Ингрид Шикова. Той изтъкна успешната работа през годините с ръководството на Катедра „Европеистика“ и нейните студенти. В изказването си той обърна внимание на предстоящите европейски избори и срещата на върха, провела се преди дни в румънския град Сибиу. В края на изказването си Огнян Златев пожела на студентите да мислят смело и мащабно, защото бъдещето е тяхно и да не забравят, че могат да разчитат на своите учители.

Ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в България Теодор Стойчев също приветства присъстващите и отбеляза, че ЕС винаги минава от криза в криза, но от големите кризи излизат хубави неща и изрази надежда тези трудни моменти също да бъдат преодолени успешно. В изказването си той обърна внимание на важността на предстоящите европейски избори и пожела на всички да запазят своя ентусиазъм, успешна конференция и изрази надежда да се видят като колеги в бъдеще.

Проф. Ингрид Шикова изтъкна дългогодишното ползотворно сътрудничество с ОББ, което допринася за практическите познания на студентите, които провеждат стаж в банката. Тя благодари за подкрепата на г-жа Десислава Симеонова, изпълнителен директор на ОББ, която обяви победителите в конкурса за пост и колаж под мотото „Защо избирам Европейския съюз“. Виктория Иванова бе наградена за колажа си с акцент към опазването на околната среда, а за пост отличие получиха Мартина Динкова и Алекс Дачев.

Десислава Симеонова призова студентите да инвестират в бъдещето и образованието си, много успехи и вдъхновение по темите, за които учат и в които ще се реализират успешно.

Посланикът на Република Ирландия Майкъл Форбс благодари за поканата и изрази радостта си да бъде на събитието. Той изнесе лекция по въпроса за Брекзит и Ирландия.

В рамките на форума бяха обсъдени едни от най-актуалните теми в европейския дневен ред. Бяха поставени въпроси, чиито отговори ще продължават да се търсят и в рамките на бъдещата европейска политическа конфигурация. Дискусията се фокусира върху следните тематични области: околна среда, климат и икономика; младежка безработица и образование; миграция и интеграция; популизъм, политически партии, обществени нагласи.

Сборник от доклади, представени на студентска конференция на специалност Европеистика, випуск „Васил Левски”  на тема „Европа на живо - горещите теми”, проведена през месец май 2019 г. е достъпен тук.

 

Осма студентска научна конференция „wE the yoUth” - „Ние младите, ние Европа“

На 22 май 2018 г. в Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе осмата студентска научна конференция – „wE the yoUth” - „Ние младите, ние Европа“, организирана от студентите от випуск „Уилям Шекспир“, катедра „Европеистика“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, „Жан Моне Център за високи постижения“, програмата Еразъм+, с подкрепата на фондация „Ханс Зайдел“.

Един от приоритетите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз е бъдещето на Европейския съюз и младите хора и именно в тази насока бе и фокусът на събитието, поставен изцяло върху младежта и нейния принос за развитието на Европейския съюз. Основната цел бе да се даде платформа на студентите, чрез която да изразят мнението си по важни въпроси, отнасящи се до настоящето и бъдещето на Съюза. Обсъдени бяха важни теми: младежки политики, образование и икономика, изкуствения интелект и дигитализацията, Брекзит, сепаратизма, истанбулската конвенция и др.

Основните акценти на конференцията бяха разпределени в следните 3 панела: Младежки и социални политики; Образование, информация, икономика; Европейският съюз – горещите теми.

Докладите, представени на конференцията бяха публикувани в сборник с подкрепата на фондация „Ханс Зайдел“.

Поради интереса на студентите към конференцията и положителните резултати за подобряване качеството на обучението, катедра Европеистика планира да продължи тази успешна практика.

Сборник от доклади, представени на студентска конференция на специалност Европеистика, випуск „Уилям Шекспир“ на тема “wE the yoUth” - Ние младите, ние Европа, проведена през месец май 2018 г. е достъпен тук.

• Сборник от доклади, представени на студентска научна конференция на специалност Европеистика, випуск „Жак Делор“ на тема „Je Suis Европа!“, проведена през месец май 2017 г.

Тук можете да изтеглите сборниците от студентските конференции на катедра „Европеистика“:

• Сборник от доклади, представени на студентска научна конференция на специалност Европеистика, випуск „Стефан Цвайг“ на тема: „Събуди се, Европа!“, проведена през месец май 2016 г.
• Сборник от доклади, представени на студентска научна конференция на специалност Европеистика, випуск „Лудвиг ван Бетовен” на тема: „Моята Европа е...”, проведена през месец май 2015 г.
• Сборник от доклади, представени на студентска научна конференция на специалност Европеистика, випуск „Проф. Иван Шишманов” на тема: „Европейският съюз: икономика и/или политика ”, проведена през месец май 2014 г.
• Сборник от доклади, представени на студентска научна конференция на специалност Европеистика, випуск „Виктор Юго” на тема: „Европа за гражданите и гражданите за Европа”, проведена през месец май 2013 г.
• Сборник от доклади, представени на студентска научна конференция на специалност Европеистика, випуск „Кирил и Методий ” на тема: „Европейският съюз -съвременно развитие и бъдещи перспективи ”, проведена през месец май 2012 г.

Събития

  

Софийският университет бе домакин на Деветата научна студентска конференция, озаглавена „Европа на живо - горещите теми“. Тя е организирана от студентите от випуск Васил Левски, специалност "Европеистика" във Философския факултет, подкрепени от Фондация Ханс Зайдел.

Сред гостите на научния форум бяха Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България, Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, Майкъл Форбс, посланик на Република Ирландия.

Конференцията бе открита от проф. Ингрид Шикова, която поздрави гостите и участниците във форума и подчерта, че събитието е традиционно, „звездният миг“ на студентите от втори курс.

В приветствието си проф. Шикова отбеляза, че този път конференцията е по-различна. Първо, защото това е випуск с патрон Васил Левски. „Когато носиш името на Левски, това означава не само голяма чест, това означава голяма отговорност“, каза проф. Шикова и заяви, че второкурсниците са подходили точно по този начин за настоящата конференция. Тя специално се обърна към 20-годишните студенти и отбеляза, че точно когато те са се раждали, се е родила и катедра „Европеистика“ и подчерта, че днешната конференция е посветена и на този юбилей.

Проф. Шикова обърна внимание и на още една годишнина. Точно преди 30 години беше създадена една много важна за европеистите програма на ЕС – програмата „Жан Моне“, посочи тя и добави, че тази програма изключително много им е помагала през годините. По думите й, още една причина да се отбележи днешната конференция като по-особена е и фактът, че 2019 година е изключително важна година – годината на избора. Проф. Шикова подчерта, че става дума генерално за важните решения, които предстоят да бъдат вземани: „Убедена съм, че на днешната конференция ще се докоснем до тези горещи теми, които ще бъдат обсъждани през годината“.

Доц. Калоян Симеонов, ръководител на Катедра „Европеистика“, също благодари на гостите и на всички присъстващи на конференцията и говори за съвместната работа с всеки от тях. Той се обърна и към студентите като им благодари, че работят заедно, пожела им да бъдат смели в мечтите си и да имат успешна конференция.

Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев посочи, че се възхищава на енергията на проф. Ингрид Шикова. Той изтъкна успешната работа през годините с ръководството на Катедра „Европеистика“ и нейните студенти. В изказването си той обърна внимание на предстоящите европейски избори и срещата на върха, провела се преди дни в румънския град Сибиу. В края на изказването си Огнян Златев пожела на студентите да мислят смело и мащабно, защото бъдещето е тяхно и да не забравят, че могат да разчитат на своите учители.

 

Ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в България Теодор Стойчев също приветства присъстващите и отбеляза, че ЕС винаги минава от криза в криза, но от големите кризи излизат хубави неща и изрази надежда тези трудни моменти също да бъдат преодолени успешно. В изказването си той обърна внимание на важността на предстоящите европейски избори и пожела на всички да запазят своя ентусиазъм, успешна конференция и изрази надежда да се видят като колеги в бъдеще.

Проф. Ингрид Шикова изтъкна дългогодишното ползотворно сътрудничество с ОББ, което допринася за практическите познания на студентите, които провеждат стаж в банката. Тя благодари за подкрепата на г-жа Десислава Симеонова, изпълнителен директор на ОББ, която обяви победителите в конкурса за пост и колаж под мотото „Защо избирам Европейския съюз“. Виктория Иванова бе наградена за колажа си с акцент към опазването на околната среда, а за пост отличие получиха Мартина Динкова и Алекс Дачев.

Десислава Симеонова призова студентите да инвестират в бъдещето и образованието си, много успехи и вдъхновение по темите, за които учат и в които ще се реализират успешно.

Посланикът на Република Ирландия Майкъл Форбс благодари за поканата и изрази радостта си да бъде на събитието. Той изнесе лекция по въпроса за Брекзит и Ирландия.

В рамките на форума бяха обсъдени едни от най-актуалните теми в европейския дневен ред. Бяха поставени въпроси, чиито отговори ще продължават да се търсят и в рамките на бъдещата европейска политическа конфигурация. Дискусията се фокусира върху следните тематични области: околна среда, климат и икономика; младежка безработица и образование; миграция и интеграция; популизъм, политически партии, обществени нагласи.

 

 

 

Шеста международна научна конференция “Европейският съюз след 2020 г. – нова Европа в нов свят”

Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Катедра „Европеистика“, Жан Моне Център за високи постижения с подкрепата на Програма „Еразъм плюс“ и Фондация „Ханс Зайдел“ имат удоволствието да представят Шестата международна научна конференция, посветена на 20-годишнината на катедра „Европеистика“, както и на 30-тата годишнина на дейностите “Жан Моне” по Програма “Еразъм” на Европейския съюз.Конференцията е под надслов Европейският съюз след 2020 г. – нова Европа в нов свят и ще се състои на 30-31 май 2019 г. в София.

 

 

 

V Международна конференция на катедра „Европеистика“ и „Жан Моне – Център за високи постижения“

 

Дом на Европа (ул. „Раковска“ 124)

На 31 май и 1 юни 2018 г. в Дома на Европа (ул. „Раковска“ 124) ще се проведе V Международна конференция на катедра „Европеистика“ и „Жан Моне – Център за високи постижения“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Темата на форума е „Съединението прави силата“, фокусирайки се върху българското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз. Лектори ще бъдат представители на университетските среди от Албания, България, Германия, Италия, Македония, Румъния, Холандия, Сърбия, Турция.

Ще бъдат обсъдени актуални европейски въпроси, като: устойчивост на трудовите пазари в ЕС, реформите в ЕС, европеизацията на Западните Балкани, уроците от разширяването и ротационното председателство и др.

Конференцията се осъществява със съдействието на програма „Еразъм+“ – Подпрограма „Жан Моне“ и на Фондация „Ханс Зайдел“.

Подробности можете да намерите в програмата на конференцията .

 

Четвърта съвместна научна конференция на катедрите "Европеистика" и "Политология“ към Философския факултет

  

В Конферентната зала на Ректората се провежда Четвъртата съвместна научна конференция на катедрите "Европеистика" и "Политология“ към Философския факултет на Софийския университет. В рамките на научния форум докторанти, студенти и преподаватели ще обсъдят важни теми за бъдещето на ЕС и България, след изборите за Европейския парламент.

Събитието бе открито от гл. ас. д-р Гергана Радойкова от Катедра „Политология“ на Философския факултет, която приветства всички на конференцията и изрази надеждата си да се състои интересна дискусия в рамките на форума.

Д-р Райнер Адам, ръководител на проект Югоизточна Европа на Фондация за свободата „Фридрих Науман“, поздрави присъстващите и отбеляза, че се радва да е в Софийския университет и това му напомня времето, когато самият той е бил докторант и трудностите, с които се е сблъсквал тогава. По думите му, светът днес се е променил много, но що се отнася до параметрите в писането на докторски дисертации, много от проблемите са същите.

Той говори за възникването на идеята за организирането на настоящата конференция. По думите му, събитието е добра възможност младите изследователи да се срещнат със свои колеги, да обменят опит, мнения и идеи. „От една страна съвременният свят е много сложен и изисква висока степен на специализация, но от друга тенденцията към интердисциплинарност става все по-голяма и все по-често представители на различни науки се събират, за да работят заедно“, отбеляза д-р Адам.

Д-р Райнер Адам отбеляза, че докладите от конференцията ще бъдат публикувани в сборник. Той пожела плодотворен и активен обмен на идеи и мнения.

Доц. Калоян Симеонов, ръководител на катедра „Европеистика“ във Философския факултет на Алма матер, благодари на всички за интереса и участието в конференцията. Той изрази своята радост от възникването и утвърждаването на научния форум и от факта, че тази конференция от самото начало се организира съвместно от двете катедри, които не само са близки по научни полета, но и като съмишленици. Той изтъкна, че всяка година има представители на други катедри от Алма матер и от други университети и подчерта, че идеята е тази тенденция да се увеличи през следващите години. Той благодари на подкрепата на Фондацията и на организаторите, пожела успех и да има още много такива конференции.

Доц. д-р Светослав Малинов, ръководител на Катедра „Политология“ посочи, че присъства на конференцията с огромно удоволствие, а научният форум много точно е прицелен към малка, но, надява се, изключително влиятелна група. По думите му, от тези докторанти ще излязат достатъчно влиятелни хора и изрази надеждата си те да запазят връзката със своите преподаватели.

Доц. Малинов отбеляза, че се надява сътрудничеството между двете катедри да се съхрани. „Има естествена връзка между нас. Няма как политолозите да имат каквото и да е самочувствие, ако нямат задълбочени познания за Европейския съюз, а пък европеистите винаги ще имат нужда от овладяване на инструментариумите на политическата наука“.

Конференцията продължи с представяне на докладите на участниците и дискусии в тематичните панели „Свобода на словото, дезинформация, популизъм“, „Икономика и финанси“, „Разширяване, политика на добросъседство, сигурност“.

 

Осма студентска научна конференция – „wE the yoUth” - „Ние младите, ние Европа“

 

На 22 май 2018 г. от 9.00 часа в Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе осмата студентска научна конференция – „wE the yoUth” - „Ние младите, ние Европа“, организирана от студентите от випуск „Уилям Шекспир“ катедра „Европеистика“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, „Жан Моне Център за високи постижения“, програмата Еразъм+, с подкрепата на фондация „Ханс Зайдел“.

Един от приоритетите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз е „Бъдещето на Европейския съюз и младите хора“ и именно в тази насока е и фокусът на събитието, поставен изцяло върху младежта и нейния принос за развитието на Европейския съюз. Основната цел е да се даде платформа на студентите, чрез която да изразят мнението си по важни въпроси, отнасящи се до настоящето и бъдещето на Съюза. Ще бъдат обсъдени важни теми: младежки политики, образование и икономика, изкуствения интелект и дигитализацията, Брекзит, сепаратизма, истанбулската конвенция и др.

Основните акценти на конференцията са разпределени в следните 3 панела: Младежки и социални политики; Образование, информация, икономика; Европейският съюз – горещите теми.

 

Трета международна конференция на Катедра „Европеистика“ на тема: „Има ли достатъчно Европа и съюз в Европейския съюз?“

На 19 и 20 май 2016 г., за трета поредна година, се проведе международна научна конференция на тема: „Има ли достатъчно Европа и съюз в Европейския съюз?“. Конференцията беше организирана със съвместните усилия на катедра „Европеистика“, Философски факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Ханс Зайдел“. Мястото на провеждане на събитието бе Дома на Европа в София.

По време на конференцията бяха дискутирани актуални теми, свързани с проблемите и перспективите пред Европейския съюз, като в същото време бяха представени изследвания и анализи, разискващи важни въпроси от ЕС. Темите засягаха както макроикономическите политики на ЕС, културните предизвикателства, така и въшната политика, разширяването на Съюза и случая Brexit.

В конференцията взеха участие редица преподаватели от специалност Европеистика, от други университети в София и страната, участници от Гърция, Румъния, Македония, Косово и Китай, както и самите студенти от катедра „Европеистика“, които представиха свои доклади и изследвания.

Презентациите и дискусиите се проведоха в различни тематични панели, като „ Има ли достатъчно Европа и съюз в Европейския съюз?“, „Културни и идентичностни предизвикателства пред ЕС“ и „Разширяване, добросъседство, асоцииране – приоритетни ли са те днес за ЕС?“.

Дискусиите след края на панелите провокираха много дебати и въпроси.

Студентска научна конференция на специалност „Европеистика“, випуск „Стефан Цвайг“

На 16 май 2016 г. в Огледалната конферентна зала в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“, се проведе ежегодната студентска научна конференция на специалност „Европеистика“, випуск „Стефан Цвайг“. Тя протече под мотото „Събуди се, Европа!“. Конференцията откри Мария Габриел, зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент. Друг специален гост бе евродепутатът Андрей Ковачев, а студентите имаха възможността да чуят и послания от българските евродепутати Ангел Джамбазки, Андрей Новаков, Ева Паунова и Светослав Малинов.

Представяйки предварително разработените си и одобрени доклади, студентите засегнаха най-актуалните европейски теми. Презентациите и дискусиите се проведоха в следните тематично озаглавени панели: „Събужда ли се Европа за света?“, „Европейският съюз и САЩ – ще се обедини ли Западът?“, „Будна ли е Европа в окото на бурята ?“, „Будни ли са гражданите на Европейския съюз?“.

Най-добре представилите се второкурсници с най-интересни доклади бяха наградени с участие в International Academy “Paving Youth’s Way”, организирана съвместно с Института за икономическа политика.

В рамките на конференцията бе проведен и конкурс за есе на тема „Събуди се, Европа!“, като в края на програмата бяха наградени тримата победители в него.

Докторантска конференция на катедрите „Европеистика“ и „Политология“ към Философски факултет

На 13 април 2016 г. в Нова конферентна зала на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе обща докторантска конференция на катедрите „Европеистика“ и „Политология“, Философски факултет, на тема „Бъдещето на Европейския съюз – ново начало или предизвестен край?“

На събитието бяха представени общо 12 доклада, като беше обсъден широк спектър от интересни и актуални теми - въпросът за общата европейска идентичност, специфики на процеса на вземане на решения в Съвета на ЕС, трансформиращата сила на ЕС, изграждането на банков съюз в ЕС, защитата на потребителите на финансови услуги в ЕС, цифовият дневен ред, борбата срещу социалното изключване на деца, ролята на емоциите в политиката и други.

Във втората част на конференцията активно се включиха и останалите гости на събитието – преподаватели и студенти, които в рамките на т.нар. „дискусия на отвореното пространство“ обсъдиха три ключови въпроса, свързани с бъдещото развитие на ЕС – перспективите пред политиката на разширяване на ЕС, суверенитет и интеграция в рамките на европейското обединение, както и темата за възможностите за противодействие на радикалните партии в Европа.

Докладите от конференцията, както и основните тези от дискусията ще бъдат публикувани в специален сборник.

Събитието се организира с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“.

Студенти от Катедра „Европеистика“ посетиха европейските институции

В периода 27-29 октомври 2015 г. се проведе посещение на европейските институции в Брюксел с основна цел посещение на Европейския парламент. Участие взеха бакалаври и магистри от катедра „Европеистика“, Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Програмата включваше следните елементи: представяне на ролята и дейността на ЕП, последвано от сесия за въпроси и отговори; посещение на Парламентариума и ролева игра, както и посещение на Европейската комисия.

Студентите присъстваха на лекция, по време на която бяха запознати с възникването и развитието на Европейския парламент, организацията и начина на работа, правомощията и процедурите за вземане на решения. Обсъдени бяха въпроси от дневния ред като миграционната криза, отмяната на таксите за роуминг и подписването на споразумение за асоцииране с Косово. Посетена беше пленарната зала. Студентите научиха как протича една пленарна сесия и какво е значението на езиковото многообразие.

Програмата продължи с посещение на Парламентариума и ролева игра. Студентите влязоха в ролята на евродепутати и по интерактивен начин научиха повече за приемането на законодателни актове. Те бяха разпределени в четири политически групи, които впоследствие сформираха две комисии. Всяка от тях получи виртуално досие, което да разгледа. Студентите трябваше да разговарят с експерти, лобисти, граждани и журналисти, да формират коалиции с членове на другите политически групи и да водят преговори със Съвета на ЕС. Изправени пред редица предизвикателства, те трябваше да правят компромиси с цел постигането на решения, отразяващи интереса на европейските граждани. За участието си в ролевата игра всеки от тях получи сертификат.

Накрая студентите посетиха Европейската комисия. Разгледаха една от заседателните зали, помещението за пресконференции и предназначения за медиите салон. Студентите имаха възможността да видят отблизо Нобеловата награда на мир за 2012 г., присъдена на Европейския съюз заради приноса му за постигането на мир и помирение, демокрацията и човешките права в продължение на повече от шест десетилетия.

Посещението на бакалаврите и магистрите от Катедра „Европеистика“ в институциите на ЕС е част от усилията на катедрата да направи обучението в бакалавърската и магистърските програми по-практически ориентирано и свързано с актуалните и реални проблеми, пред които е изправен Европейският съюз.

Клуб Европеистика

Клуб „Европеистика“ започва своята дейност като неформално обединение на студенти от специалност „Европеистика“ към Философски факултет през 2012 г. С времето, се отваря и за всеки, с чист интерес към европейските въпроси и предизвикателствата пред България в контекста на членството ѝ в Европейския съюз. Така към днешна дата клубът има членове и от други университети и специалности.

Мисията на клуб „Европеистика“ е да разпространява европейските ценности и да помага на младежи да бъдат активни европейски граждани, давайки им възможност да реализират идеите си и да създават позитивна промяна в обществото.

В изпълнение на заложената мисия, членовете му се занимават активно с обществена дейност. В техния опит се включва организиране на събития, създаване на публични дискусии, посещение на европейски институции и училища, участие в обучителни програми, обмени и конференции.

През 2023 г. клубът организира първата „Нощ на Европа“, която за разлика от Деня на Европа, не се фокусира толкова върху политическото и икономическото развитие на страните от Съюза, колкото върху културните специфики и многообразието на континента.

Клуб „Европеистика“ развива и личен подкаст - „The Bridge“. Основната му идея е да служи като функционален мост между ежедневния живот на хората и значимите теми и проблеми от обществения живот. Смятаме, че това е една чудесна възможност да запознаем нашата аудитория с най-важните акценти от европейската и национална политическа сцена, с въпросите, които следва да вълнуват всеки един млад човек.

Освен това клуб „Европеистика“ е важна част от студентския живот поради факта, че създава общност, в която свободно се обменят идеи и мнения по актуални теми.

Като членове на клуба можете:

• Да популяризирате европейската идея сред млади хора;
• Да работите активно за развитието на гражданско общество в България;
• Да повишавате българското обществено съзнание по редица актуални въпроси;
• Да изградите критично мислене и гражданска позиция;
• Да анализирате последните събития през призмата на студентската общност;
• Да приложите на практика своите знания;
• Да развивате уменията си за говорене пред публика и не само;
• Да създавате медийно съдържание;
• Да участвате активно в живота на катедрата, възползвайки се от възможностите, които ви осигурява, влияейки върху настоящето и бъдещето ѝ;
• Да  се запознавате със значими за обществените процеси личности като евродепутати, политици, представители на различни граждански организации, учени и изследователи;
• Да работите за подобрението на обществената среда.

Ако развитието на Европа и Европейския съюз е важно за теб, ако искаш да обогатиш студентския си живот и да работиш с връстници за обществена промяна – свържи се с нас!

За контакт: clubeuropeanstudies@gmail.com

Повече информация за последните ни дейности: https://www.facebook.com/profile.php?id=100057169042294

https://instagram.com/eustudiesclub?igshid=OGQ5ZDc2ODk2ZA

Подкаст: https://www.youtube.com/channel/UCKs2tgyQBFx_QIvaq10fh6A

Стажове

В учебния план на специалност Европеистика е предвиден задължителен стаж с продължителност три седмици в държавни институции, медии, банки и др. Провеждането му е условие за успешно дипломиране. Всеки студент получава оценка и кредити, без които не се допуска до държавен изпит.

По правило стажът се провежда след лятната сесия на трети курс. В началото на всяка академична година студентите от 3 курс получават актуални указания за провеждането и отчитането на стажа. За въпросите, свързани със стажа, отговарят проф. Нели Огнянова (nelly.ognyanova@gmail.com) и гл. ас. д-р Даниела Дечева (daniela.decheva@gmail.com). 

Програма Еразъм+

Department of European Studies

General Information

This BA Program is the Bulgarian version of European Studies, which over the past 50 years has established itself as one of the most prestigious and promising majors at a number of universities in the world. Established back in the 1999/2000 academic year, this interdisciplinary program trains highly qualified professionals in the field of European integration in a broad educational and practical aspect.

Education in European Studies at Sofia University ‘St. Kliment Ohridski’ observes a number of principles which are protected through the instruments of the modern higher education:

Interdisciplinarity of basic training;

Variety of educational profiles allowing for flexibility and individualization of students’ academic growth;

Providing an open nature of the academic content and maintaining the curriculum and the separate programs and courses in accordance with the dynamics of the subjects;

Implementing new educational approaches, introducing interactive and internet-based methods;

Introducing practical approaches and developing skills for independent real-life problem-solving.

Contacts

      Department Address

125 Tsarigradsko Shosse Blvd. 

Campus East, block 4, floor 1

Head of Department

Kaloyan Simeonov, Assoc. Prof., Dr Habil

kaloos.simeonov@gmail.com

Room 135

Tuesdays 10am-12am

Secretary

Vessela Kibarova

       Room 133
      +359 2 873 97 96 (tel/fax)

Academic Staff

Bachelor's Degree

The European Studies bachelor’s programme offers specialized training in the field of European integration. It introduces students to the history of the European Union and places a special focus on the current developments in the fields of Law, Economics and Politics in the European Union as well as on the accession of the South- East European countries to the EU.

Graduates will carry out the administrative reform in the country as it enjoys its full-fledged EU membership as well as work for a successful international dialogue in a globalizing world.

The large number of disciplines in the curriculum and the intensive language training aim to guarantee the attainment of knowledge, skills and competences regarding the political, economic and socio-cultural aspects of united Europe, and, thereby, contribute to the preservation and development of its cultural identity and diversity.

The European Studies graduates acquire knowledge about:

• The adoption and implementation of the Acquis communautaire.
• The integration processes in the monetary/financial sector.
• The political processes in the European democracies and in the European Union.
• The terminology of the European institutions and the EU legislation in two foreign languages.
• How to apply the EU legislation in the Bulgarian public administration, business organizations and the third sector.
• How to use EU funds and implement EU programmes at a local level.
• Bulgaria’s membership obligations and their implementation.
• Activities and programmes designed for the preservation and development of the cultural identity and diversity in a united Europe.

Professional competences

The European Studies graduates are knowledgeable of:

• Economics, Law, Political Science and Sociology, International relations
• The European civilization and the European political and cultural history
• The history of the European integration and the EU institutions
• The Bulgaria - EU relationship and the process of  accession to the EU
• The common EU policies, the functioning of the European Single Market
• EU cooperation with organizations like NATO and OSCE
• Issues related to the future of the European Union

Career opportunities

The knowledge and the skills the European Studies graduates have acquired provide career opportunities in the European institutions, other international institutions, the Bulgarian public administration, consultancies, the media, as well as in other political, public and civil society organizations implementing EU programmes and funds.

Master's Programs

Doctoral Program

The European Studies doctoral program aims at:

• Training researchers and lecturers for the needs of the European Studies Department at Sofia University as well as of relevant departments at other universities.
• Training European integration specialists, particularly in the fields of law, economics, information and media studies, cultural studies, political science.
• Training teachers for the needs of non-university education institutions where European integration is studied.
• Training specialists for the needs of overlapping scientific fields where the educational process requires that history and the current developments in Europe be taught. 

These aims are accomplished by:

• Involving doctoral students: a) in the learning process as students until they pass the required doctoral minima; b) in the teaching process as part-time lecturers in the department.
• Providing participation in doctoral seminars as part of the students’ curricula.
• Involving doctoral students in national and international projects.
• Providing assistance to students to conduct research activities in thematically relevant institutions and organizations.
• Publication of doctoral research papers.

The European Studies Department offers the following full - time and part-time doctoral programs:

• Political Science (European Studies - EU Law, one full-time and one part-time)
• Political Science (European Studies - Economic Studies, one full-time and one part-time)
• Political Science (European Studies - Media Policies and EU Law, one full-time and one part-time)
• Political Science (European Studies - Political Studies of the EU, one full-time and one part-time)
• Political Science (European Studies - Political Studies of the EU - European Identity, one full - time and one part-time)
• Political Science (European Studies - History of the EU Studies, one full - time)
• Political Science (European Studies - Political studies -  EU Enlargement policy, one full - time)

European Studies Club

The European Studies Club is an informal association of students majoring in European Studies. Its main objective is to create a forum which represents and defends students’ interests as well as provides a place for them to launch and realize their ideas. Among the main functions of the club are the maintenance and development of the internet site www.eustudies.eu, provision of a common space where the Department and students interact, implementation of student initiatives.

The Club hosts discussion forums with members of the European Parliament, local politicians, academics; conducts academic competitions; organizes Christmas parties for the students; launches initiatives to improve the teaching premises as well as the area around the department building.

This is the place where you can meet interesting people, find support for your ideas and initiatives, actively participate in the life of the Department and the opportunities it provides, and, therefore, shape its present and future development.    

We welcome your questions, suggestions and ideas at the following email address: klub_evropeistika@abv.bg

Conference call 2023

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

European Studies Department, Faculty of Philosophy

“Jean Monnet” Center of Excellence

“Hanns Seidel” Foundation

and Wilfried Martens Centre for European Studies[1]

organise

Tenth International Conference

“The State of the European Union - a need for unity and solidarity”

1-2 June 2023, Sofia[2]

Conference Hall of the House of Europe in Bulgaria

Sofia, „G.S. Rakovski” Str.124

Each year in September the President of the European Commission delivers the State of the Union address to the European Parliament. This has turned into a tradition to summarise the achievements of the past year and to emphasisе the priorities for the year ahead. As expressed by the European Commission, this speech also sets out how the Commission will face the most salient challenges for the European Union.

The idea of the tenth consecutive conference of the European Studies Department of Sofia University “St. Kliment Ohridski” is to discuss the current achievements, perspectives and challenges of the European Union. Nowadays, several crises and challenges occur for the European Union– the war in Ukraine, the energy and supply crisеs, the migrant crisis, the post-Covid-19 problems, the fear of economic recession and rising of inflation, the need for digital and sustainable transformation, the problems of disinformation and fake news.

Today the European Union needs unity and solidarity more than ever.

The conference is dedicated to the European Year of Skills, as well as the 70th anniversary of the European Parliament and the 135th anniversary of Sofia University.

The four main panels are planned as follows:

• The state of the EU - a need for unity and solidarity

• EU media policy and how to protect freedom of expression in the digital age

• EU Enlargement and Neighborhood Policies

• European identity, education, skills and culture

The conference aims at gathering together professors and researchers from EU Member States, from candidate countries or countries - potential candidates for EU membership or from countries that are part of the European Neighborhood Policy. The event is open to representatives from other countries as well.

Important deadlines:

Deadline for submitting an application form (attached below): 31 March 2023

Applicants will be notified of the Committee’s decision on Conference participation by 10 April 2023 at the latest

Deadline for submission of the paper for the selected applications: 22 May 2023

The papers of the participants will be published in Conference proceedings after a reviewing procedure only if presented in a final version by the deadline in English.

SCIENTIFIC AND ORGANIZING COMMITTEE

1. Prof. Ingrid Shikova, PhD, European Studies Department, Sofia University “St. Kliment Ohridski ”- Chairman of the Scientific and Organizing Committee, Bulgaria
2. Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Dr. Habil, European Studies Department, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Bulgaria
3. Assoc. Prof. Nikolina Tsvetkova, European Studies Department, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Bulgaria
4. Asst. Prof. Miruna Balosin, PhD, Faculty of European Affairs, Babes-Bolyai University, Cluj-Napoca, Romania
5. Assoc. Prof. Theodora Kaleynska, PhD “St. Cyril and St. Methodius” University of Veliko Tarnovo, Bulgaria
6. Antoaneta Baycheva, Representative of the Hans Seidel Foundation - Bulgaria
7. Asst. Prof. Gergana Radoykova, PhD, Department of Political Science, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Bulgaria
8. Maria Yurukova, PhD, European Studies Department, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Bulgaria

Working languages and other details:

The working language of the conference is English.

No conference fee is required.

Conference programme:

The conference will start at 09.00 on 1 June 2023 and will end at mid-day on 2 June 2023. A detailed program will be sent to the participants a few days before the event.