Обща информация
За специалността
Специалност „Културология” е открита като самостоятелна специалност през 1990 г. с решение на Академичния съвет (Протокол № 12 от 06. 06. 1990 г.)
Дотогава, в продължение на няколко години, културологичното образование се подържа от Центъра по културознание (самостоятелно звено при СУ „Св. Климент Охридски”) като специализация за студентите от Софийския университет, Художествената академия и НАТФИЗ.
Основният фокус на специалността е обучението по история и теория на културата, съчетано с обучението по приложно културознание.
От 1990 г. досега специалността се утвърждава като престижна и интересна сред студентите и успешна в произвеждането на кадри за пазара на труда. В рейтинговата система за висшите училища в България, в направлението „Социология, антропология и науки за културата“, обучението в Софийския университет заема най-висока позиция (за справка интернет станицата на Рейтинговата система за висшите училища, посетен последно на 25 март 2013г.).
„Културология“ е една от най-желаните от кандидатстудентите бакалавърски програми, с висок входен бал. Специалността предлага съчетание между задълбочени исторически, теоретически и приложни знания в областта на културата. Примерът на първата, водеща катедра в София е последван през 90-те години от катедри, програми и отделни курсове по история и теория на културата в Благоевград, Пловдив, Варна, Шумен. Стратегия на катедрата е да се съчетават хармонично преподавателската с научно-изследователска и практико-приложна дейност.
В момента образованието по културология включва три степени – бакалавърска, магистърска и докторска, даващи съответно професионалните квалификации: бакалавър по културология; образователно-квалификационна степен „магистър” (магистър по културна антропология; магистър по изкуства и съвременност; магистър по културология: мениджър и аниматор на културното наследство); образователна и научна степен „доктор”, научно направление „Социология, антропология и науки за културата” с шифър 3.1.
В страната единствено катедра „История и теория на културата” обучава магистри и докторанти по културология. Учебните планове на специалността биват периодично обновявани в рамките на допустимото от закона, като целта е да се поддържа съвременно научно равнище и се осигури качествено модерно и гъвкаво образование, съобразено с нови тенденции и методи на обучение, а също така и да се създават моделни програми и за други катедри и програми в страната.
Магистърските програми в областта на изкуствата, културната антропология , културното наследство и медиите, историята на жените и пола естествено допълват общото образование, което студентите получават в бакалавърската степен и ги ориентират към конкретни професионални области. Същевременно магистърските програми са насочени към студенти от други специалности, с което създават широк интердисциплинарен климат.
Докторантури се обявяват с оглед на важни проблеми от развиващи се научни направления на културознанието. Докторантите са интегрирани в преподавателския и научния живот на катедрата, като взимат участие в различните изследователски проекти, водят упражнения и практикуми.
Преподавателите от катедрата са и изтъкнати български учени. Те са участници, често и ръководители на важни международни изследователски проекти и професионални мрежи, някои от тях сами инициират големи международни научни екипи и разработки. Научната продукция на специалността, както и нейните научни форуми задоволяват и най-строгите международни критерии. Научните трудове на преподаватели и докторанти от катедрата намират добър прием в престижни български и чужди издателства, научни списания, международни конференции и конгреси. Съществен акцент в научно-изследователската дейност са и изследователските практики на студентите, в които те проверяват изследователските си умения в разнообразни конкретни области, а често биват включвани в български и международни изследователски проекти. Специалността стимулира студентите за собствени инициативи в областта на науката за културата, културните политики и културния мениджмънт, обществени и творчески изяви.
Специалността отделя внимание на своето обновяване с кадри и идеи и търси начини за привличане на млади учени. Преподаватели от катедрата съвместно с колеги от катедра Социология разработиха новаторски модел на докторантско училище на английски език, което е в процес на утвърждаване и извън рамките на Катедрата и Факултета (тенденцията е да се превърне в Университетско докторантско училище).
Разработват се системи за контрол на качеството и проучване на студентското и докторантско мнение, дава се възможност на докторанти и студенти да излъчат свои представители на научни събрания на специалността.
Катедрата се стреми да повишава качеството на преподаването и научните разработки на специалността, съизмервайки се с международни стандарти на престижни университети. За тази цел са разработени са схеми за мобилност и обмен, преподаватели и студенти от Катедрата активно участват в програмата Еразмус–Сократес в това число Интензивни програми Еразъм, в множество разнообразни международни конгреси, конференции, работни семинари, проекти и пр. Катедрата подържа много интензивни международни партньорства, благодарение на които гост-преподаватели се включват редовно в учебния процес.
Катедра
Адрeс
Кампус "Изток"
бул. "Цариградско шосе", № 125, блок 1, етаж 4
София 1113
Ръководител на катедрата
доц. д-р Галина Гончарова
goncharova@phls.uni-sofia.bg
Инспектори
Ангелина Чипева,
Инспектор учебна дейност, каб. 408,
тел. 02 800 51 11
e-mail: chipeva@phls.uni-sofia.bg
Елеонора Стайкова-Мишева
библиотека на спец. Културология
e-mail:eleonora.staykova@phls.uni-sofia.bg
работно време 12.00-16.00ч.
Преподаватели
НАУЧНО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ
проф. д.ф.н. Владимир Николаев Градев
проф. д-р Даниела Любенова Колева
проф. д.ф.н. Калин Тодоров Янакиев
проф. д-р Райна Димитрова Гаврилова
проф. д.н. Цветелин Йорданов Степанов
доц. д-р Валентина Валентинова Георгиева
valentina_gueorguieva@yahoo.com
доц. д-р Георги Александров Вълчев
доц. д-р Галина Николаевна Гончарова
доц. Мартин Николаев Осиковски
гл. ас. д-р Велислава Юриева Петрова
гл.ас. д-р Вяра Димитрова Калфина
гл.ас. Жана Борисова Дамянова-Асса
гл. ас. д-р Нели Стоянова Стоева
гл. ас. д-р Георги Кирилов Казаков
гл. ас. д-р Иво Емилов Страхилов
гл. ас. д-р Славка Илиева Каракушева
skarakusheva@phls.uni-sofia.bg
Бакалаври
Форма на обучение
Редовна форма на обучение. Броят на ежегодно приеманите студенти в степен „бакалавър” е около 60-65 души.
Условия за прием
Студенти по културология в ОКС „Бакалавър” се приемат след:
Балообразуването при този прием включва:
- Успешно издържан конкурсен изпит по история или български език и литература, или западен език (френски, немски или английски).
- удвоената оценка от входния изпит;
- оценка от дипломата за средно образование;
- оценка по история/български език и литература от дипломата за средно образование;
- оценка по първи западен език от дипломата за средно образование.
- Специалността обявява прием на студенти без приемен изпит и извън квотите за прием по т. А от Гимназията за древни езици и култура, които са защитили дипломна работа в областта на културологията с отличен успех.
- От учебната 2007/2008 г. в специалността се приемат студенти и със специализиран изпит по Философия и социални науки.
Образователни цели
Конкретните образователни цели на специалност „Културология” са да подготвя професионално-компетентни експерти и специалисти в областта на управлението, администрацията, мениджмънта на културата, в областта на пазара на културни продукти, културния маркетинг и рекламата на културни продукти, организацията на културни събития, културните експертизи и анализи, както и в областта на изследванията на културните процеси.
Бакалавърът трябва да получи базова широкопрофилна подготовка в областта на културата, нейната комплектност, комуникативен потенциал, различни традиции и ценности. Той трябва да притежава способност чрез самоподготовка да усъвършенства и обогатява своите знания и умения.
Корпусът от необходими знания и умения, свързани с общообразователната цел, се разделя на три основни области:
- Подготовка в историческата област – знания и умения. Завършилият бакалавър трябва да има достатъчен обем знания по: културна история на античния свят, културна история на Средновековието и Ренесанса, културна история на Новото и Най-новото време. Специален акцент се поставя върху българската културна история и духовните постижения на нацията. Друг акцент е поставен върху формите и функционирането на съвременната култура в условията на евроинтеграция и глобализация. Предлагат се факултативни знания по източни и неевропейски култури. Бакалаврите трябва да са в състояние да анализират историческата динамика на културата, да имат умения за контекстуализиране на културните явления, аналитично описание на техните взаимовръзки, разбиране и реконструкция на специфичния им исторически смисъл.
- Подготовка в общотеоретичната и методологическа област – знания и умения. Бакалаврите трябва да разполагат със систематичен корпус от знания, включващи базови понятия и понятийни отношения, като: „култура”, „културна система и културна промяна”, „културна ценност”, „културна практика”, „културни процеси”, „културни ареали”, „национална култура”, „културно наследство”, „традиция”, „култура и религия”, „култура и цивилизация”, „саморефлексия и критика на културата”, „култура, комуникация, медии”, „културни контакти, трансфери, хибриди, конфликти”, „интер-културен диалог”, „култура и глобализация”, „култура и идентичност” и пр. Този тип подготовка има за цел формирането на знания върху развиването на философската и социалната мисъл, различните интелектуални системи, формите на критическо и творческо мислене, формите на културна саморефлексия. Тя трябва да възпита у бакалаврите способност за самостоятелно аналитично и евристично мислене, както и начални изследователски умения спрямо проблемите на културните светове. Заедно с това тя трябва да им даде общ поглед върху различни методологически школи и учения за изучаване на културата, да ги запознае с основни понятия на „съседни” дисциплини (семиотика, антропология, теория на историята, философия, социология и пр.). Студентите трябва да придобият умения за теоретичен анализ на културни феномени в традициите на различни методологически подходи (за последното особено допринася изследователската практика на студентите).
- Подготовка в приложната област – знания и умения. Тя създава задълбочени знания по управление и администрация на културата, културен мениджмънт, знания за пазара на културни продукти и културния маркетинг, културните политики, правни въпроси на културата, структура и функциониране на културните институции, интелектуална собственост и пр. В хода на приложната подготовка се създават умения за прилагане на посочените знания, за стратегическо планиране, умения за иницииране и ръководене на проекти, както и необходимите знания и умения в чуждоезиковата област, компютърна грамотност, знания за компютърни мрежи и виртуална комуникация.
-
КУЛТУРОЛОГИЯ планове
бакалаври
- випуск 2020/21
- випуск 2021/22
Магистри
Специалност „Културология” предлага пет магистърски програми, две от които на чужд език, като в последните две се обучават и чуждестранни студенти.
Програмите са създадени като естествено продължение и надграждане на бакалавърската програма на специалност „Културология”. Те пазят и развиват нейната културологична специфика, като същевременно се специализират в различни посоки. Изградени са в съответствие с търсенето на кадри на пазара на труда, със световните тенденции в науката за културата и по-слабо засегнати области в бакалавърската програма.
Програмите с международно участие „Медии, комуникации и култура” и „История на жените и пола“, имат европейска акредитация в университетите партньори (Университетът Виадрина, във Франкфурт на Одер, Германия; и Университетът София-Анитиполис в Ница, Франция за маг. пр-ма „Медии, култура и комуникации; и във Виенския университет, Австрия, Университет Люмиер, Лион 2, Франция, Централно-европейски университет Будапеща, Унгария и Нотингамски университет, Великобритания за маг.пр-ма „История на жените и пола“).
Формата на обучение в ОКС „магистър” при специалност „Културология” е само редовна. Срокът на обучение е между 2 и 3 семестъра. Средно броят на ежегодно приеманите студенти с държавна субсидия в магистърска степен е:
- в магистърска програма „Мениджмънт и социализация на културното наследство” – между 8-10 души;
- в магистърска програма „Културна антропология” – между 8-10 души;
- в магистърска програма „Изкуства и съвременност. ХХ – ХХІ век” – около 10 души;
- в магистърска програма „Медии, комуникации, култура” – около 5-7 души български студенти, включени в общ поток от международни студенти (средно 20-25 души).
- в магистърска програма „История на жените и пола“ – около 3-5 души.
-
магистри планове
Културна антропология
- випуск 2020/21
- випуск 2021/22
-
Мениджмънт и социализация на културното наследство
- випуск 2020/21
- випуск 2021/22
-
Изкуствата и съвременност (ХХ и ХХI век)
- випуск 2020/21
- випуск 2021/22
-
„Медии, комуникации, култура”
- випуск 2020/21
- випуск 2021/22
-
Културни изследвания в регионален контекст
- випуск 2021/22
-
Европейска магистърска програма „История на жените и половете”
- випуск 2020/21
Докторанти
Защитили докторанти за периода 2015 до 2020г.
|
Име и фамилия на докторанта |
Заглавие на дисертацията |
Научен ръководител |
|
2015 година |
||
|
Антон Владимиров Ангелов, редовен докторант |
„Масова култура и култура за масите" (Неформални вкусове, ценностни ориентации, поведение, места на проявление, взаимодействия и взаимовлияния с официалните културни норми и институции през времето на комунизма в България)“ |
Проф. д.н.к. Иван Еленков |
|
Ивайло Любомиров Александров, редовен докторант |
„Соцрекламата в България – идеология, изкуство, социални функции” (времето след 9.9.1944 г. – средата на 70-те години на ХХ век) ” |
Проф. д.н.к. Иван Еленков |
|
Жана Борисова Дамянова-Асса, самост. подготовка |
„Лабиринтите на смисъла. Семиотиката пред предизвикателствата на деконструкцията“ |
проф. Владимир Градев |
|
Гергана Мирчева, самост. подготовка |
(А)нормалност и достъп до публичността: социално-институционални пространства на биомедицинските дискурси в България (1878-1939) |
проф. Иван Еленков |
|
2016 година |
||
|
Моника Вакарелова, редовна докторантура |
“Визуална репрезентация на холокоста (нерепрезентируемост и архив в изкуството на следпаметта)” |
проф. Ал. Кьосев |
|
Даниела Симеонова-Коруджиева, редовна докторантура |
„Употреби и управление на дисонантно културно наследство (Паметници на монументалното изкуство, 1944-1989)“ |
проф. Ал. Кьосев |
|
Слава Янакиева, самост. подготовка |
Топики на сакралното в кинематографията |
проф. Вл. Градев |
|
Петя Пешева, редовна докторантура |
„ Нови артистични практики, алтернативни градски пространства (Адаптиране на индустриалното наследство от независимата артистична сцена в контекста на кандидатурата на гр. София за Европейска столица на културата 2019 г.)“ |
проф. Ивайло Дичев |
|
Емануил Георгиев, редовен докторант |
„Специфика на мистичния опит в средновековната православна християнска традиция“ |
проф. К. Янакиев |
|
2017 година |
||
|
Диляна Петрова Филипова, редовна докторантка |
Лицето между чутото и видяното – изпълнение и изпълване на Бого-човешката драма“ |
проф. Вл. Градев |
|
Невена Николаева Добрева, редовна докторантка |
Културното предприемачество. Актуални концепции и техните приложения в България“ |
доц. И. Кабаков |
|
Калина Спасова Сотирова, самост. подготовка |
Дигитализация и виртуално експониране на движими културни ценности – културологичен, образователен и технологичен аспект“; |
доц. Г. Вълчев |
|
Георги Кирилов Казаков, докторант на самостоятелна подготовка |
„Памет, легитимност и власт: Христовите реликви и дворцовият церемониал във Византия (ср. на ІХ – нач. на ХІ век)“ |
проф. К. Янакиев |
|
Зорница Минчева Драганова, редовна докторантка |
Алтерглобалистки перспективи: политически ориентации и културни практики в социалните центрове на Балканите“ |
доц. Д. Колева |
|
2018 година |
||
|
Райко Павлов Байчев, редовен докторант |
„Относителност, вечност и преодоляване на времето: приносът на литературата на ХХ век (Скот Фицджералд, Вирджиния Улф и Самюъл Бекет)“ |
проф. Александър Кьосев |
|
2019 година |
||
|
Пламен Радков Гечев, редовен докторант |
„От „cura animarum“ към психотерапия. Мистичният опит на православието и католицизма от ІV – ХVІІ век и неговият принос за изследването на духовното несъзнавано“ |
проф. Калин Янакиев |
|
Калинка Петкова Янкова, редовна докторантка |
„Школата от Киото – «чистото съзнание» и «жизненият свят» във философията за пустотата. Феноменологични прочити. (Отражения и модуси на междукултурния диалог Изток-Запад) |
проф. Владимир Градев |
|
Иво Емилов Страхилов, редовен докторант |
„Тракийският" разказ в съвременна България - стари легитимационни рефлекси или търсене на европейска принадлежност (исторически образи, културни стереотипи и идеологически конструкти)“ |
доц. Георги Вълчев |
|
Стоян Асенов Димитров, редовен докторант |
„Визуална реторика и симулация на автентичност в телевизионните документални филми на историческа тематика. Комуникативната преднамереност в историческите предавания за античността по Вайъсат Хистори Ченъл и по Българска Национална Телевизия през последните пет години“ |
проф. Александър Кьосев |
|
2020 година |
||
|
КРИСТИНА АНГЕЛОВА ДОНЧЕВА, редовна докторантка |
„Празник и промяна. Коледа и Гергьовден от ХІХ до ХХІ век“. |
проф. Райна Гаврилова |
|
ПЛАМЕНА ПЛАМЕНОВА ЗАЯЧКА, редовна докторантка |
„Общността с наследство. Предизвикателства и перспективи за опазване и социализация на културното наследство“. |
проф. Иван Кабаков |
|
Мариана Николаева Димитрова, редовна докторантка |
„Скритият ресурс. Културните инициативи и публичните политики като фактор за местно и регионално развитие“. |
проф. Иван Кабаков |
|
Чавдар Валентинов Димитров, редовен докторант |
„Наративното осмисляне на културни светове във възгледите на Дейвид Кар и Пол Рикьор – сравнителен анализ между феноменология на дейността и херменевтика на дистанцираността“ |
доц. Даниела Колева |
|
Силвена Неделчева Байракова, редовна докторантка |
„Българските читалища – между възхвалата и отрицанието. Читалищен мениджмънт в съвременен контекст“. |
доц. Георги Вълчев |
Продължаващо обучение
Статията е в процес на създаване