Психология

Обща информация


Защо да учим психология?

Може би най-добрият отговор дава Джон Гибсън Маквикър още през 1853 г.:

„Човешката природа не е само обект на любопитство. Тя е източникът на всички наши радости, сборът от всичките ни способности и възможности. Тя е великият майстор, на когото поезията, красноречието, историята, философията и всички изкуства и науки дължат съществуването си. Тя е грандиозният инструмент на чувствата, комуто животът дължи целия си интерес. С една дума, тя е това, което ни прави такива, каквито сме. Тя е нашият Аз. Изучаването ѝ следователно не може да бъде нищо друго, освен дълбоко интригуващо.“ 
  • Защо се целуваме с устни?
  • Как природата и възпитанието взаимодействат, за да ни определят като мъже или жени?
  • Защо се влюбваме в едни, но не и в други хора?
  • Защо ароматите събуждат различни емоции?
  • Защо имаме нужда от сън?
  • Мога ли да бъда по-щастлив и без антидепресанти?
  • Интелигентността ли е всичко, от което се нуждая, за да имам успех?
  • Как стресът влияе върху здравето ми?
  • Нормално ли се развивам?
  • Как мога да се мотивирам да постигам повече?
  • Мога ли да променя личните си качества?
  • Има ли професии, които определено не са за мен?
  • Животът в големите съвременни градове прави ли ни по-уязвими на психични разстройства?
  • Как мога по-добре да запомня това, което уча?
  • Какъв ефект има физическата привлекателност върху първите впечатления, трудовата заетост и междуличностните взаимоотношения?
  • Лош човек ли съм, след като не помагам винаги на другите?

Подобласти на психологията и професионална реализация

Професията Психолог

Психологията е интригуваща наука, която има пряко приложение в живота на всеки човек. Нейните изследвания и открития могат да ни помогнат да се справяме по-лесно с предизвикателствата и с трудностите на всекидневието. Психологията обаче е и още по-удовлетворяваща професия, тъй като психолозите работят във всички сфери на трудовия и обществения живот и допринасят със своите познания и умения за подобряването на живота както на отделните хора, така и на човешките групи.

Специалност Психология към Философски факултет на СУ „Св. К. Охридски“ се обособява в самостоятелна катедра през 1972 г. Със своите 29 преподаватели и две катедри днес, тя е сред най-големите психологически звена в България и предлага акредитирано обучение в трите степени на висшето образование: бакалавърско, магистърско и докторско.

Бакалавърската степен създава фундамента, над който се надгражда специализираната компетентност в основните области на психологията. Дисциплините от учебния план помагат на студентите да видят връзките между различните области на изследвание в психологията и да осмислят нейните базисни характеристики: (1) психологията е емпирична, (2) теоретично разнообразна наука, (3) която непрекъснато се развива в социокултурен контекст.

Тъй като поведението е множествено детерминирано и е оформено от културата и наследствеността, а човешкият опит и преживяване на света са силно субективни, от 1879 г., когато Вилхелм Вунд създава първата психологическа лаборатория в Лайпцигския университет, до днес са натрупани богати и задълбочени психологически познания. Наложилият се световен стандарт е, че за практикуването на психологията като професия е нужна поне магистърска степен (вж. например Наредба 29 на Министерство на здравеопазването).

Специалност психология към Философски факултет на СУ "Св. К. Охридски" предлага магистърски програми, които подготвят специалисти за основните сфери на реализация на психологическите кадри:

  • Детско-юношеска и училищна психология (диагностика и консултиране) - за бакалаври по психология и за бакалаври с хуманитарна специалност
  • Клинична психология
  • Социална и юридическа психология
  • Организационно поведение и консултиране на организацията
  • Трудова и организационна психология (редовно и задочно обучение)
  • Психология на здравето

Към специалността е и магистърската програма General Psychology in English за неспециалисти, които биха искали да разширят базисните си психологически познания.

Специалност Психология е акредитирана и докторски програми:

  • Обща психология
  • Възрастова и педагогическа психология
  • Социална психология
  • Юридическа психология
  • Медицинска психология
  • Психология на дейността

Специалността предлага и редица възможности за продължаващо обучение, като работи и по заявки на работодатели и кандитати за отделни курсове и програми в областта на психологията. 

 

The Science of Well-Being: Evidence-Based Interventions for Children, ​Adolescents, and Families Workshop

Интересът на младите хора към специалността

Психологията остава най-предпочитаната специалност в СУ - 2019 г.

Проф. Герджиков: психологията е най-желана в Алма Матер; правото сега е на 10-то място - 2017 г.

Най-желаната специалност в Софийския университет отново е психологията - 2016 г.

Без изненада за 4-та поредна година най-желаната специалност в Алма матер е психологията - 2015 г.

Психологията - най-желаната специалност в СУ през 2014 г.

Новинарска емисия по БНТ

Психологията е най-търсената специалност през 2013 г.

Психологията отново изпревари правото

Най-желаните специалности остават "Психология", "Право" и "Софтуерно инженерство"

Направлението "Психология" в Алма матер води убедително по рейтинг пред конкурентите си

 

Рейтингова система на висшите училища в България

Професионално направление Психология

Специалност Психология, Философски факултет, СУ "Св. К. Охридски", Ректорат, 3. етаж,
​Южно крило, каб. 60,
бул. Цар Освободител 15, София 1504

Катедри

  • Катедра по Обща, експериментална, развитийна и здравна психология
  • Катедра Социална, организационна, клинична и педагогическа психология
  • Специалност Психология, Философски факултет, СУ "Св. Климент Охридски"
    Кампус "Ректорат", Южно крило, етаж 3, кабинет 60
    ​бул. "Цар Освободител" № 15
    ​София 1504

    Бакалавърска степен

  • Учебен план и учебни програми
  • Разпис на занятията и график на изпитната сесия
  • Държавен изпит
  • ERASMUS
  • Бакалавърската степен по психология осигурява академичната база на хората, които желаят да получат квалификация като професионален психолог. Основната цел на обучението е да осигури здрава основа във всички области на психологията, включително възприятие, учене, познание, социална, трудова и педагогическа психология, психология на развитието, психопатология, биологични основи на поведението, индивидуални различия и статистика. Учебният план е създаден така, че да подпомогне завършилите да отговорят на предварителните изисквания за продължаване на обучението на магистърско и докторско равнище. Студентите завършват четиригодишното си обучение с образователната степен „бакалавър по психология“.

    Основните образователни резултати от обучението са:

    1. ЗНАНИЯ

    Всички основни теми, изисквани за акредитирано обучение по психология на бакалавърско равнище, а именно: биологични основи на поведението; възприятие; когниции, преработка на информацията и език; учене; мотивация и емоции; социална психология; детска психология, психология на развитието в жизнения цикъл; индивидуални различия, тестиране и психологическо измерване, личност; психопатология, трудова, организационна и педагогическа психология. Спектърът от методологии, използвани за събиране и анализиране на данни, свързани с посочените по-горе теми и дисциплини. Исторически произход на идеите в психологията. Някои от начините, по които съвременната психология се прилага към проблемите в реалния свят.

    2. ИНТЕЛЕКТУАЛНИ И СОЦИАЛНИ СПОСОБНОСТИ

    Способност за общуване с аудитории с различни нива на познания за психологически теми. Способност за участие в рационални дебати по психологически теми. Способност за критично оценяване на валидността на твърдения, релевантни или извлечени от психологически изследвания. Разбиране на качествените и количествените методи за анализ на данни, събрани за целите на проверка на валидността на психологическото познание и отговаряне на конкретни изследователски въпроси в психологията. Способност за изготвяне на писмени текстове върху психологически проблеми и въпроси. Базисно разбиране как познанията и методите на съвременната психология могат да се прилагат за управлението и/или решаването на човешки проблеми.

    3. НАГЛАСИ И ЦЕННОСТИ

    Чувствителност към културни и етични въпроси и проблеми, оказващи въздействие върху начина, по който натрупваните познания в психологията се интерпретират и използват. Уважение към хората и техните фундаментални човешки права независимо от възрастта, пола, способностите, етническата или религиозната им принадлежност. Уважение към научното наследство на психологията като академична дисциплина, както и към миналите, настоящите и бъдещите приноси на психологията като професия.

    С растящата сложност и богатство на психологическото познание, за професионалното практикуване на психологията от съществено значение е продължаването на обучението на магистърско и докторско ниво. Бакалавърската степен по психология не дава квалификация за професионална практика (психолог или професионален консултант). Тя обаче дава задължителната основа и е ценна за почти всеки тип работа, съсредоточена върху хората. Квалификацията за самостоятелна практика или заетост в академични и медицински институции изисква минимум магистърска степен по психология.

    Бакалавърската степен по психология квалифицира завършилите да работят като помощници на психолози и други професионалисти в областта на помагащите професии, трудовата рехабилитация и превъзпитателни програми. Притежаващите бакалавърска степен могат да работят като изследователски или административни асистенти на правоспособни психолози, както и като технически сътрудници в свързани области, например маркетингови изследвания, търговско обслужване или бизнес мениджмънт. При избран модул за получаване на учителска правоспособност бакалаврите по психология могат да работят като учители по психология и дисциплините от философския цикъл в средното училище.

    Специалност Психология, Философски факултет, СУ "Св. Кл. Охридски",
    Ректорат, 3. етаж, Южно крило, каб. 60,
    бул. Цар Освободител 15,
    София 1504

    Докторска степен

  • Учебни планове на докторските програми
  • Общофакултетски курсове за докторанти
  • Списък на всички докторанти по ПН 3.2 Психология (2016-2021)
  • Информация за докторското обучение в СУ

    Специалност Психология е акредитирана за обучение в ОНС "Доктор" в десет обасти на психологията:

     

    ​​Специалност Психология, Философски факултет, СУ "Св. Климент Охридски",
    Ректорат, 3. етаж, Южно крило, каб. 60,
    ​​бул. Цар Освободител 15,
    София 1504

    Продължаващо обучение

  • Еднодневни обучителни курсове за работа с психологически тестове
  • Тормозът от връстниците в училище: метод за оценка
  • Introduction to Psychology
  • Въведение в психологията
  • Psychology of Social Cognition
  • Социално познание
  • Communication Skills
  • Abnormal Psychology
  • Основи на психоаналитичната практика с възрастни и деца
  • Тест за училищна готовност (ТУГ)
  • Бизнес психология и мениджърско развитие
  • Психосоциално развитие и здраве в ранна зряла възраст
  • Психосоциално развитие и здраве в средна зряла възраст
  • Психосоциално развитие и здраве в късна зряла възраст
  • Consumer Behavior
  • Практически семинар по психологическо оценяване в юношеска възраст: обсесии и компулсии
  • Практически семинар по психологическо оценяване в юношеска възраст: психично благополучие
  • Аутизъм: психологическа оценка и терапевтична програма
  • Практически семинар за оценка на психопатни черти в юношеска възраст
  • Следдипломна квалификация „Педагогическа психология“
  • СЛЕДДИПЛОМНА КВАЛИФИКАЦИЯ ПО ПСИХОЛОГИЧНО КОНСУЛТИРАНЕ ПРИ ПСИХОСОМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ПРОФИЛАКТИКА НА ЗДРАВЕ
  • Специалност психология

    Философски факултет, СУ "Св. К. Охридски", Ректорат, 3. етаж, Южно крило, каб. 60, 
    ​​бул. Цар Освободител 15, София 1504

    Инспектор продължаващо обучение

    Анелия Георгиева, 3. етаж, Южно крило, 47 каб. 
    тел. (+359 2) 9308 351; (+359 2) 987 10 46
     

    Успешно разработване на дипломни работи и дисертации

  • Общо съдържание и критерии за оценка
  • Технически изисквания към оформлението на дипломната работа

    Въпроси за уместността на темата

    Общ модел на изследователски план

    Mauch, J.E. & Park, N. (2003). Guide to the successful thesis and dissertation: A handbook for students and faculty. New York: Marcel Dekker, Inc.

    Значение и цел на дипломната работа и дисертацията

    Студентите, които знаят официалните отговори на въпросите по-долу, обикновено започват процеса на писане на дипломната работа/дисертацията с по-голяма увереност и по-добри перспективи за успех.

    • Кои са целите на дипломната работа/дисертацията според (1) университета, (2) факултета и (3) катедрата?

    Избягвайте недоразуменията, като говорите с научния си ръководител, за да си изясните горния въпрос.

    Очакванията към магистърските дипломни работи и към дисертациите са впечатляващо сходни във всички висши учебни заведения. Те биха могли да се обобщят така:

    • Магистърската дипломна работа трябва да демонстрира способността на дипломанта да използва подходящите изследователски процедури, да организира първична и вторична информация в смислено цяло и да представя резултатите в приемлив научен текст. Дължината на дипломната работа не е толкова важна, стига тези цели да са реализирани.

    • От докторската дисертация се очаква да представи независимо и оригинално изследване в научната област на кандидата. Тя трябва по някакъв начин да обогатява разбирането в областта. Такъв принос към познанието може да е резултат от критичното изследване на материали, които до момента не са анализирани, или от повторното изследване на традиционни материали чрез нови техники или от нова гледна точка. Предприетият проект трябва да е с достатъчна трудност и мащаб, за да подложи на проверка способността на кандидата да осъществява свои независими изследвания и да гарантира... овладяването на уменията, необходими за такава изследователска дейност.

    Общата концепция е една и съща: дипломната работа/дисертацията се разработват, за да осигурят демонстрация на способността на кандидата да осъществява – независимо – рационално изследване, което е значимо в областта, и да публикува резултатите по смислен и разбираем начин. Между различните научни области има подчертани различия по отношение на въпроса, какво представлява „независимостта“ и „значимостта“ в изследователския процес и продукт. Въпреки това, по същество едни и същи принципи са приложими към изследванията за дипломни работи и за дисертации във всички професионални области и академични дисциплини (Council of Graduate Schools [CGS], 1990).

    Разработването на дипломна работа и на дисертация са част от висшето образование, която цели да идентифицира значими проблеми, да ги изследва, да анализира резултатите, да ги свърже с важни концепции или проблеми и да представи заключения и последици пред читателите в ясен, обективен научен текст. В този контекст разработването на магистърската дипломна работа и на дисертацията е стимулираща дейност, която се осъществява от студентите във все по-колегиални взаимоотношения с университетските преподаватели. Това е кулминацията и синтезиращият етап на цялото предишно учене и е трамплин за бъдещи независими изследвания.

    Що е приемлива дипломна работа/дисертация?

    Общите твърдения за значението и целта на дипломните работи/дисертациите трябва да се операционализират, за да бъдат полезни в конкретния случай. За да стане това, студентите трябва да се консултират с научните си ръководители по следните конкретни въпроси.

    1. Какви форми на изследване са предпочитани от научно-образователното звено? Какви форми на изследване е малко вероятно да бъдат одобрени? Приетите форми на изследване варират широко в отделните университети, факултети, а дори и катедри. Формата често е тясно свързана със специалността.
    2. Има ли теми, които се обезсърчават или дори се смятат за неприемливи за дипломни работи/дисертации? Някои теми представляват ли специален интерес за научния ръководител, катедрата или факултета?
    3. Катедрата има ли определена ориентация, която характеризира голяма част от изследванията на студентите и на преподавателите?
    4. Компютърни работни места и софтуерни пакети на разположение ли са за работа на магистрантите и докторантите? Библиотеката осигурява ли отдалечен достъп и библиотечният фонд достъпен ли е онлайн?

    Характеристики на висококачествените студентски изследвания

    В дипломната работа или дисертацията почтеността и обективността на изследователя са факторите, които имат най-голямо значение. Тези критерии надделяват независимо от формата на изследването или използваните анализи. Почтеността (интегритетът) се демонстрира, когато всеки компонент на изследването се осъществява с педантична честност. Критерият за обективността е удовлетворен, ако изследователят осъзнава и в максимално възможната степен оставя настрана личните си интереси и желания, и поддържа стабилна позиция на академично или професионално дирене от началото до края на проекта.

    Някои автори смятат, че терминът „изследване“ трябва да се прилага единствено до много ограничена форма на контролирани експерименти. Тази теза обаче изпуска множество важни реалности на професиите. Ако терминът „изследване“ трябва да се използва смислено в контекста на дипломните работи/дисертациите, следва да включи не само контролираните експерименти, но и много допълнителни форми на планирани, цялостни, обмислени, проучвателни дейности. Следното определение на „изследване“ най-добре обслужва тези потребности: „Съвестно и системно проучване на дадена тема, за да се открият или ревизират факти, теории, приложения и т.н. (Flexner, S. B. (Ed.). (1987). The Random House dictionary of the English language (2nd ed.). New York: Random House, p. 1219). Конкретната природа на работата на дипломанта/дисертанта и как се дефинира изследването, зависят от типовете проблеми, които трябва да се проучат, за да се задълбочи определена област на знанието.

    Въпроси за уместността и осъществимостта на темата

    1. Общи въпроси за темата

    • Има ли актуален интерес към темата в областта? В тясно свързана област?
    • Има ли празнота в познанието, която работата по тази тема може да запълни? Някакъв спор, за чието разрешаване изследването може да спомогне?
    • Възможно ли е дипломантът/дисертантът да се фокусира върху достатъчно малък сегмент от темата, за да го превърне в управляем проект за дипломна работа/дисертация?
    • Можете ли да си представите начин за изследване на темата, който ще позволи да се направят достатъчно обективин заключения? Подходите за събиране на данни (например тест, въпросник, метаанализ, изследване на архиви, интервюта) приемливи ли са в катедрата и в областта?
    • Има ли натрупана релевантна литература по темата? Достъпна ли е?
    • Има ли големи проблеми (например логистични), които ще трябва да се преодоляват? Разполагате ли с ресурсите да се справите с тях?
    • Темата добре ли се вписва с другите изследвания, правени в специалността? Ако не, разполагате ли с информация за нейната приемливост?
    • Ще има ли нужда от финансова подкрепа? Предлага ли се такава финансова подкрепа?
    • Ше има ли нужда от изследователска база? Предлага ли се такава база?
    • Нужните данни лесно достъпни ли са? Ще имате ли контрол върху данните?
    • Имате ли ясно изложение за целта, мащаба, целите, процедурите и ограниченията на изследването? Предварително съдържание на писменото изложение? Има ли умения, които се изискват от изследването, но вие тепърва ще трябва да усвоявате?

    2. Въпроси за теми, включващи изследователски въпрос или хипотеза

    • Имате ли приемливо изложение за изследователските въпроси или хипотези?
    • Можете ли да конкретизирате как ще отговорите на въпросите или ще проверите хипотезите?
    • Вашата дипломна работа/дисертация ще бъде ли принос, ако резултатите не подкрепят хипотезите или не успеете да отговорите на въпросите въз основа на тях?
    • Идентифицирали ли сте допълнителни въпроси или хипотези, които заслужават проучване заедно с основните?
    • Има ли алтернативни въпроси или хипотези, които могат да обяснят очакваните резултати?

    3. Въпроси за теми, които изискват интервюта за събиране на данни

    • Какъв тип интервю е най-подходящ за целите на изследването?
    • Има ли протокол за интервю, който да съответства на планираното изследване? Подложен ли е на пилотно изследване?
    • Как ще се записват данните и как ще се събират за оптимална скорост, точност и надеждност? Може ли за това да се използва компютър?
    • Как ще се третират въпросите на поверителността и разрешенията за използване на данните?
    • Как ще се минимизира или измери предубедеността/уклоните на интервюиращия и на респондентите?

    4. Въпроси за теми, за чието разработване ще се използват въпросници

    • Какъв тип въпросник ще е най-продуктивен за този тип изследване? Подложен ли е на предварителна проверка?
    • Как айтемите във въпросника са свързани конкретно с целите на изследването?
    • Защо избирате въпросник като метод за събиране на данни? Може ли да се компютъризира?
    • Как ще бъде гарантирано, че респондентите ще отговорят на въпросниците?
    • Как ще се валидират отговорите на въпросниците? Как ще се анализират?

    5. Въпроси за теми, включващи математически и статистически анализи на данни

    • Какви количествени анализи планирате? Какво ще ви дадат те?
    • Количествените анализи подходящи ли са за типовете данни, които ще съберете?
    • Какво ниво на значимост е приемливо? Защо?
    • Има ли компютърни програми, които ще ви спестят време, енергия и пари? Разполагате ли с тях?
    • Какви рационални и субективни интерпретации на статистическите данни ще са нужни, за да ги направите смислени?

    6. Въпроси за теми, използващи съществуващи данни от други източници

    • Данните релевантни ли са? Надеждни и валидни ли са? Пълни ли са?
    • Има ли ограничения върху настоящата или бъдещата наличност или използване на данните? Могат ли данните да бъдат ползвани чрез компютър?
    • Защо е по-добре да използвате тези данни, а не да съберете собствени нови данни?
    • Ще трябва ли да се съберат допълнителни данни? Какви и защо?
    • Какви задължения към източниците на данни има, както и условия за публикуване на материали въз основа на тях? Кой ще е собственикът на данните?

    7. Въпроси за теми, включващи тестове и тестиране при събирането на данни

    • Можете ли да получите достъп до най-валидните и надеждните тестове?
    • Тези тестове дискриминират ли съществени групи от извадката?
    • Тестовете осигуряват ли преки мерки за ключовите променливи в изследването?
    • Как ще се запази поверителността?
    • Какви интерпретации ще са необходими, за да станат тестовите резултати смислени във връзка с целта на изследването?
    • Тестовете физически или психологически инвазивни ли са?
    • Могат ли тестовете да се прилагат и обработват на компютър? Резултатите от тях могат ли да се табулират и анализират от компютър?

    Общ модел на изследователски план

    ​​

    Стандарт на APA за цитиране

    Типове статии според  APA

    Таблици и фигури

    Представяне на статистически данни

    Стилът на APA (American Psychological Association) е най-широко използваният за цитиране на източници в социалните и поведенческите науки и е описан в Publication Manual of the American Psychological Association (6th ed.).

    Библиографията винаги е накрая на произведението и включва цялата информация, от която се нуждае читателят, за да открие всеки източник, който цитирате в текста. Всеки източник, който е цитиран в текста, трябва да е посочен и в библиографията и обратното: всеки източник, посочен в библиографията, трябва да може да се открие и в текста на произведението.

    Всички редове след първия ред на всяка статия в библиографията трябва да са indented (с отстояние, т.е. да започват на половин инч от началото на текстовото поле). В текстообработващите програми това се нарича hanging indentation. Имената на авторите са обърнати, т.е. започва се с фамилното име, следвано от инициалите. Източниците са подредени по азбучен ред по фамилното име на първия автор. При множество източници на един и същ автор, те се подреждат в хронологичен ред от най-стария до най-новия. Заглавията на списанията се изписват изцяло. Пунктуацията и използването на главни букви се запазват така, както са изписани в цитирания източник. Всички основни думи в заглавията на списанията (на латиница) се изписват с главна буква. Когато се цитират книги, глави, статии или уебстраници, с главна буква е само първата дума от заглавието и подзаглавието, първата дума след двуеточие или тире в заглавието и личните имена. Не се изписва с главна буква втората част от сложна съставна дума с тире.

    Цяла книга

    Springer, S. P., & Deutsch, G. (1985). Left brain, right brain (Rev. ed.). New York: W. H. Freeman.

    Brand, M., & Harnish, R. M. (Eds.). (1986). The representation of knowledge and belief. Tucson, AZ:
            University of Arizona Press.

    Първият пример показва как да цитирате преработено издание, вторият – том под редакция. Забележете, че (1) всички редове с изключение на първия са с отстояние; (2) всяка част в статията завършва с точка, следвана от интервал; (3) в списъка на авторите вместо съюза AND се използва символа "&" преди името на последния автор; (4) в статия с няколко автора всички имена на автори са обърнати; и (5) само първата дума на заглавието на книгата или главата е с главна буква.

    Преводно заглавие:

    Laplace, P. S. (1951). A philosophical essay on probabilities. (F. W. Truscott & F. L. Emory, Trans.).
            New York, NY: Dover. (Original work published 1814).

    Когато цитирате преиздадено произведение като горното, в основния текст трябва да посочите и двете дати: Laplace (1814/1951). 

    Издание, различно от първото:

    Helfer, M. E., Kempe, R. S., & Krugman, R. D. (1997). The battered child (5th ed.). Chicago, IL:
            University of Chicago Press.

    Глава от книга под редакция:

    O'Neil, J. M., & Egan, J. (1992). Men's and women's gender role journeys: A metaphor for healing,
            transition, and transformation. In B. R. Wainrib (Ed.), Gender issues across the life cycle
            
    (pp. 107-123). New York, NY: Springer.

    Когато отбелязвате страниците на главата или студията в скоби след заглавието на книгата, използвайте "pp." преди цифрите: (pp. 1-21). Това съкращение обаче не се появява преди номерата на страниците в библиографските статии за периодични издания с изключение на вестниците.

    Многотомно произведение:

    Wiener, P. (Ed.). (1973). Dictionary of the history of ideas (Vols. 1-4). New York, NY: Scribner's.

    Книга с неизвестен автор

    The American heritage dictionary (2nd college ed.). (1991). Boston: Houghton Mifflin.

    Глава в том под редакция

    Nadel, L., & Zola-Morgan, S. (1984). Infantile amnesia: A neurobiological perspective. In M. Moscovitch
             (Ed.), Infant memory (pp. 145-172). New York: Plenum.

    Забележете, че макар имената на авторите на главата да са обърнати, името на редактора на тома не е обърнато.

    Въведения, уводи, предговори и послеслови:

    Funk, R., & Kolln, M. (1998). Introduction. In E. W. Ludlow (Ed.),Understanding English
              grammar
     (pp. 1-2). Needham, MA: Allyn and Bacon.

    Цитирайте библиографската информация за книгата (както винаги), но и IntroductionPrefaceForeword или Afterword (което е приложимо) така, както цитирате глава от книгата.

    Статии в списания и вестници

    Цитатите за статии в списания следват същата обща форма като книгите и имат същите части: (1) име на автора: фамилия, следвана от инициали; (2) година на публикуване в скоби; (3) пълно заглавие на статията: с главна буква е само първата дума и заглавието не е в курсив и не е в кавички; (4) информация за публикацията, включително заглавие на периодичното издание (изцяло изписано и в курсив) и том (също в курсив), и номера на страницата (не в курсив).

    Списание с непрекъснати номера на страниците (т.е. номерата на страниците в един брой започват оттам, където са свършили тези от предишния том):

    Milner, B., Corkin, S., & Teuber, H.-L. (1986). Further analysis of the hippocampal syndrome: 14-year 
            follow-up study of H. M. Neuropsychologia6, 215-234.

    Списание, което поставя номера на страниците поотделно за всеки брой:

    Hubel, D. H., & Wiesel, T. N. (1979). Brain mechanisms of vision. Scientific American, 241(3), 150-164.

    Забележете, че в този пример само томът е в курсив (241) и се следва (без интервал) от книжката в скоби (3) и след това запетая.

    Kernis, M. H., Cornell, D. P., Sun, C. R., Berry, A., Harlow, T., & Bach, J. S. (1993). There's more to
             self-esteem than whether it is high or low: The importance of stability of self-esteem. 
             Journal of Personality and Social Psychology, 65, 1190-1204.

    При множество автори забележете, че имената им са обърнати - фамилия, следвана от инициали, разделени със запетайки, а името на последния автор се предшества от запетайка и знака "&".

    При повече от седем автори:

    Miller, F. H., Choi, M. J., Angeli, L. L., Harland, A. A., Stamos, J. A., Thomas, S. T., ...
            Rubin, L. H. (2009). Web site usability for the blind and low-vision user. Technical
            Communication, 57
    , 323-335.

    След името на шестия автор използвайте многоточие на мястото на имената на авторите. След това посочете името на последния автор. Не трябва да има повече от седем имена. 

    Когато един автор е както единствен автор на самостоятелно произведение, така и - в друга библиографска статия - пръв автор от авторски колектив, първо се отбелязва самостоятелното произведение.

    Berndt, T. J. (1999). Friends' influence on students' adjustment to school. Educational
           Psychologist, 34
    , 15-28.

    Berndt, T. J., & Keefe, K. (1995). Friends' influence on adolescents' adjustment to school. 
           Child Development, 66, 1312-1329.

    Две или повече произведения на един и същ автор в една и съща година:

    Berndt, T. J. (1981a). Age changes and changes over time in prosocial intentions and behavior
           between friends. Developmental Psychology, 17, 408-416.

    Berndt, T. J. (1981b). Effects of friendship on prosocial intentions and behavior. Child
    ​       Development, 52
    , 636-643.

    Статия в популярно списание

    Steinberg, J. A. (1991, March). Putting your business on the map. MacUser, 7, pp. 158-163, 166-167.

    ​Забележете, че в този пример статията не е публикувана на последователни страници, а се появява първо от 158 до 163, а след това отново от 166 до 167 страница.

    Статия във вестник

    Clark County schools teaching sign, integrating deaf and hearing students. (1996, January 29).
             Indiana Daily Student, p. 4.

    Тъй като авторът на тази статия не е посочен, библиографската статия започва със заглавие и трябва да се подреди по азбучен ред по първа значима дума. Ако авторът беше посочен, годината и датата в скоби щяха да са след името му, както е в другите библиографски статии с периодика. В текста този източник ще бъде посочен със съкратен вариант на заглавието: “Clark County schools (1996).”

    Документ на държавна агенция

    National Institute of Mental Health. (1990). Clinical training in serious mental illness (DHHS
    ​          Publication No. ADM 90-1679). Washington, DC: U.S. Government Printing Office.

    Цитати от електронни медии

    Интернет статия, основана на печатен източник:

    Swanson, H. L. (1999). What develops in working memory? A life span perspective [Electronic version].
    ​         Developmental Psychology, 35, 986-1000.

    В този пример онлайн вариантът и печатната версия са идентични; ако смятате, че онлайн вариантът се различава от печатния, трябва да включите URL и датата, на която сте посетили страницата.

    Научна статия в електронно списание

    От август 2011 г. препоръките за форматиране на DOI (digital object identifier - идентификатор на дигитален обект) са променени. DOI сега се представя като буквено-цифров стринг, който действа като активен линк. Според The APA Style Guide to Electronic References, 6th edition, трябва да използвате DOI формата, с който е публикувана статията. Ако тя използва по-стария цифров стринг, използвайте това като DOI. Ако обаче е представена с по-новия буквено-цифров стринг, ще използвате него като DOI. Тъй като онлайн материалите потенциално могат да променят своите URL, APA препоръчва да се осигурява Digital Object Identifier (DOI), когато е наличен, а не URL. DOI са опит да се осигурят стабилни, дълготрайни линкове към онлайн статии. Те са уникални за документа и се състоят от дълъг буквено-цифров код. Много (но не всички) издатели осигуряват DOI на статията на първата страница на документа. Някои онлайн бази данни осигуряват DOI на статията, но може и да "крият" кода в бутон, който може да е озаглавен "Article" или да е съкращение на името на продавача, например "CrossRef" или "PubMed". Този бутон обикновено води потребителя към пълния текст на статията, където е включен  DOI. 

    Wooldridge, M.B., & Shapka, J. (2012). Playing with technology: Mother-toddler interaction scores
            lower during play with electronic toys.Journal of Applied Developmental Psychology, 33(5),
    ​        211-218. http://dx.doi.org/10.1016/j.appdev.2012.05.005

    Статия от онлайн периодично издание, която няма DOI:

    Kenneth, I. A. (2000). A Buddhist response to the nature of human rights. Journal of Buddhist
             Ethics, 8
    . Извлечена от http://www.cac.psu.edu/jbe/twocont.html.

    Електронни книги

    Електронните книги може да са от лични уебсайтове, бази данни или дори да са в аудио формат. Използвайте следния формат, ако книгата, която сте използвали, съществува само в дигитален формат или е трудно да се открие в печатна форма. Ако произведението не е налично онлайн, а трябва да се купи, използвайте "Предлагана", а не "Извлечена" и посочете на читателя къде може да я открие. За книги, които се предлагат в печатна и в електронна форма, включете датата на публиуване в скоби след името на автора. В библиографската справка за e-book издания включете типа и версията на електронната книга, която цитирате (например "[Kindle DX version]"). Ако има DOI, посочете го в края на библиографската статия.

    De Huff, E. W. (n.d.). Taytay’s tales: Traditional Pueblo Indian tales. Извлечена от
              http://digital.library.upenn.edu/women/dehuff/taytay/taytay.html

    Davis, J. (n.d.). Familiar birdsongs of the Northwest. Предлагана от http://www.powells.com/cgi-
              bin/biblio?inkey=1-9780931686108-0

    Документ с много страници, създаден от частна организация

    Character education: The role of parents, teachers, and the community. (n.d.). Посетен на 10.10.2007,
             на уебсайта на National Parent Information Network:
    ​         http://npin.org/library/2001/n00584/n00584.html.

    Забележете, че този цитат включва заглавието на документа, датата, на която е бил посетен уебсайтът, името на организацията, която е източник на документа, документът и URL. Името на организацията се посочва след датата на извличане за документи, които са част от по-големи, по-сложни уебсайтове, например тези на университети или правителствени агенции.

    Интервюта, имейли и друга лична комуникация

    Личното общуване с автори не се включва в библиографската справка; единствено в основния текст на произведението в скоби се цитира името на комуникатора, фразата "лична комуникация" и датата, на която е проведена.

    (E. Robbins, лична комуникация, 04.01.2013).

    А. П. Иванов също твърди, че много от студентите му се затрудняват с използването на стила на APA (лична комуникация, 03.11.2012).

    Типове статии според APA

    Два са основните типове статии, писани в областите, които използват стила APA: (1) обзор на литературата и (2) експериментален доклад. Всеки от тях има уникални изисквания, засягащи частите, които трябва да присъстват в статията.

    1. Обзор на литературата

    Литературният обзор е критично обобщение на това, което научната литература разкрива по конкретна тема или въпрос. Често студентските изследвания в областта на социалните и поведенческите науки попадат в тази категория. Целта е в такъв писмен доклад студентите да демонстрират познаването на изследователската работа в областта, релевантна на бъдещите им изследвания (обзорът на литературата не е равнозначен на анотирана библиография).

    ​Обзорът на литературата най-често има следната структура: 

    • Заглавна страница
    • Въведение
    • Библиографски списък

    2. Експериментален доклад

    Експерименталният доклад отразява планирането и провеждането на собствено експериментално изследване. Неговата структура е по-сложна и следва научния метод, но и улеснява читателя, като осигурява познатите насоки, за да може той по-лесно да прегледа информацията за:

    • Защо темата е важна (описва се във въведението)?
    • Кой е проблемът (също във въведението)?
    • Как авторът се е опитал да реши проблема (описва се в частта с методите)?
    • Какво е установил авторът (описва се в частта с резултатите)?
    • Какво според автора означават резултатите (описва се в частта с обсъждането на резултатите)?

    Експерименталният доклад обикновено включва следните части (дължината варира и най-често се определя от мащаба на проведеното изследване) (http://bcs.bedfordstmartins.com/resdoc5e/pdf/Hacker-Mira-APA-2010.pdf):

    • Заглавна страница
    • Резюме
    • Въведение
    • Метод
    • Резултати
    • Обсъждане
    • Библиография
    • Приложения (ако е необходимо)
    • Таблици и фигури (ако е необходимо)

    Модел на статия според стила на APA

    Таблици и фигури

    Целта на таблиците и фигурите в статията е да подпомогнат читателя ви да разбере представената информация. Всички текстообработващи програми позволяват създаването на собствени таблици и фигури, както и вместването на образи. Целта на тези материали е единствено да подпомогнат разбирането, а не да пълнят място или да прикриват незначителни резултати зад воала на сложни статистики. Основният въпрос е: таблицата/фигурата необходима ли е? По-добре ли е да се представят прости дескриптивни статистики в текста, или да бъдат обобщени в таблица?  Тъй като таблиците и фигурите допълват текста, в основния текст трябва да има препратка към всички използвани таблици/фигури и обяснение какво читателят трябва да търси, когато ги използва. Посочва се само важното, което трябва да се извлече от тях, а за детайлите читателят е свободен да прави собствени изводи. Ако се използват чужди фигури, таблици или данни, авторът на статията трябва да събере цялата информация, за да може да документира източниците си. Всяка таблица и фигура трябва да е разбираема и без препратките в основния текст, така че е необходимо да се включи обяснение на всяко съкращение (с изключение на стандартните статистически символи и съкращения). Всички таблици са номерирани последователно и така се изписват в основния текст (таблица 1, таблица 2 и т.н.); същото важи за фигурите (фигура 1, фигура 2 и т.н.). Съкращенията, терминологията, стойностите на нивото на вероятност трябва да са консистентни в таблиците и фигурите в цялата статия. По същия начин форматите и заглавията трябва да са еднакви; едни и същи данни не се повтарят в различни таблици или фигури.

    Данни, които биха изисквали само две колони в таблица, се представят в основния текст (без таблица). В таблици се представят само по-обемни и сложни данни. За да бъдат ясни, трябва да са подредени логично, например данните, които се сравняват, трябва да са представени едни до други (преди/след, деца/хора в зряла възраст, мъже/жени и т.н.), а статистическата информация (средни, стандартни отклонения, стойности N и т.н.) трябва да е представена в отделни части на таблицата.

    ​Основната структура на таблиците е: 

    Таблица 2. Заглавие

    Подзаглавие Заглавие на колона 1 Заглавие на колона 2 Заглавие на колона 3 Заглавие на колона 4
    Ред 1 234 734 876 735
    Ред 2 542 876 998 957
    Ред 3 331 452 678 243
    Ред 4 35 127 253 167

    ​Конкретни типове таблици

    Таблица за дисперсионен анализ (ANOVA).

    Традиционният формат за таблицата за дисперсионен анализ е да се отбележи източникът в първата колона, след това степените на свобода (df) и F отношенията. Първо посочете вариацията между групите и грешката, след това вариацията вътре в групите и грешката. Осигурете обща бележка към таблицата, за да обясните какво означават тези стойности (вж. примера). Използвайте звездички, за да посочите статистически значимите F отношения и дайте бележка за вероятността.

    Таблица 3. Примерна таблица за дисперсионен анализ

    Източник df SS MS F p
    Между групите 2 689.87 344.94 36.73 <0.001
    Вътре в групите 21 253.50 9.39    
    Общо 29 943.37      

    Таблица за регресионен анализ. 

    Традиционното представяне на данните от регресионния анализ следва два формата. Ако изследването е приложно, се отбелязват само суровите или нестандартизираните коефициенти (β). Ако изследването е чисто теоретично, се отбелязват само стандартизираните коефициенти (beta). Ако изследването не е нито чисто приложно, нито чисто теоретично, се отбелязват както стандартизираните, така и нестандартизираните коефициенти. Посочва се и типът анализ.

    Таблица 4. Примерна таблица за регресионен анализ

      B SB β
    Ред 1      
    Ред 2 -4.56 1.87 -0.34
    Ред 3 0.43 0.23 0.86
    Ред 4      
    Ред 5 -1.22 1.43 -0.66
    Ред 6 0.89 0.65 0.38
    Ред 7 0.77 0.83 0.01

    Забележка: R2 = 0.34; p < 0.05.

    Забележки под таблиците

    Под таблиците може да има три типа забележки: общи, конкретни и за вероятностите. Всички те трябва да се поставят под таблицата точно в този ред.

    Общите забележки обясняват, конкретизират или осигуряват информация за таблицата като цяло. Тук се поставят обясненията на съкращенията, символите и т.н.

    Конкретните забележки обясняват, конкретизират или осигуряват информация за конкретна колона, ред или отделна клетка. За да поставите конкретна забележка, използвайте малки букви в повдигнат шрифт (например aбв) и подредете повдигнатите букви отляво надясно, отгоре надолу. Първата бележка на всяка таблица трябва да започва с повдигнато a.

    Бележките за вероятността осигуряват на читателя данните за статистическата значимост. Звездите посочват стойностите, при които нулевата хипотеза се отхвърля, а вероятността (стойността на p ) е посочена в тази бележка. Такива бележки са нужни само когато са релевантни на данните в таблицата. Броят на звездите за дадено ниво на вероятност трябва да е консистентен в цялата статия.

    Фигури

    При подготовката на фигурите яснотата и четивността са базисните критерии. Избягвайте изкушението да използвате специалните ефекти,  които осигуряват повечето софтуерни пакети. Тримерните ефекти и пластовете, както и светлосенките може да ви изглеждат интересни, но злоупотребата с тях има потенциала да изкриви данните и дори да подразни читателя. Добрият дизайн е ненатрапващ се, почти невидим, защото подпомага комуникацията. Неуместният дизайн разсейва читателя от данните и подкопава в очите му авторитета на автора.

    APA има спецификации за размера на фигурите и шрифтовете, използвани в тях. Фигурите от една колона трябва да са между 5 и 8.45 см широки. Фигурите с две колони трябва да са с широчина между 10.6 и 17.5 см. Височината на фигурите не бива да надскача текстовото поле на страницата. Текстът във фигурата трябва да е с шрифт san serif (например Helvetica, Arial или Futura). Размерът на шрифта трябва да е между 8 и 14 пункта. Използвайте кръгове и квадрати, за да разграничите точките в линейните графики.

    Уверете се, че сте включили номера на фигурата и заглавието, както и легенда (ако е необходимо). Тези елементи (за разлика от таблиците) са под фигурата. Номерът на фигурата е в курсив: Фигура X, следван от заглавието, така както се изписва нормално изречение. Следва легендата, която обяснява използваните във фигурата символи. 

     

    И при фигурите важат следните основни въпроси:

    • Фигурата нужна ли е?
    • Фигурата проста, ясна и свободна от разсейващи детайли ли е?
    • Данните правилно ли са представени?
    • Мащабът правилен ли е?
    • Шрифтът достатъчно голям ли е, за да се чете? Надписите съвместими ли са с останалата част от фигурата?
    • Успоредните или еднакво важните фигури в един и същ мащаб ли са подготвени?
    • Термините правилно ли са изписани?
    • Съкращенията и символите обяснени ли са в легендата или заглавието на фигурата? Съвместими ли са с основния текст на статията?
    • Фигурите номерирани ли са последователно с арабски цифри?
    • Всички фигури ли са споменати в основния текст?

    Представяне на статистически данни

    Когато включвате статистики в основния текст на статията, уверете се, че давате достатъчно информация, за да може читателят да разбере изследването. Макар че количеството обяснения и включваните данни зависят от конкретното изследване, стилът на APA има насоки за представянето на статистическата информация:

    • Не цитирайте статистики, ако те не са редки, използвани неконвенционално или са фокусът на статията.
    • Не посочвайте формулите за често използваните статистики (например средна, t тест).
    • Не повтаряйте дескриптивните статистики в текста, ако те са представени в таблица или във фигура.
    • Използвайте термини като "съответно" и "подред", когато изброявате поредица от статистики; това илюстрира взаимоотношението между числата в поредицата.

    Използвайте малки скоби, за да включите статистическите стойности:

    ...се оказва статистически значима (p = 0.42) за всички променливи.

    Използвайте малки скоби, за да включите степените на свобода:

    t(45) = 4.35

    F(3, 87) = 2.11

    Използвайте големи скоби, за да включите границите на доверителните интервали:

    89% CIs [3.45, 2.7], [-6.0, 3.89] и [-7.23, 1.89]

    Използвайте стандартен шрифт (не получерен или курсив), когато изписвате гръцки букви, повдигнат шрифт, който служи като идентификатор, и съкращения, които не са променливи.

    Използвайте курсив за статистическите символи:

    t, F, N

    Използвайте курсив, главно N, когато говорите за броя на изследваните лица в цялата извадка.

    N = 328

    Използвайте курсивмалко n, когато обозначавате само част от извадката.

    n = 42

    За по-подробна информация и примери вж. 

    Полезна информация

  • Наредба № 29 за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността Психология
  • Наредба № 1 от 11 януари 2007 г. за условията и реда за провеждане на медицинските дейности
  • Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация “Учител”
  • Подобласти на психологията и професионална реализация
  • Професията Психолог
  • Водене на бележки
  • Оценка на научна литература
  • Технически съвети за писането
  • Писане на есета
  • Литературен обзор
  • Представяне на собствено изследване
  • Писане на доклади
  • Публикуване на резултати от статистически анализи
  • Явяване на изпити
  • Пет неща, които трябва да се избягват по време на тестове
  • Плагиатство и как да се избягва
  • Трите тайни на имащите голям успех абсолвенти
  • Навиците, които висшистите трябва да забравят
  • Явяване на интервюта
  • The TOEFL Study Guide
  • Технически изисквания към студиите в Годишник на СУ, Книга Психология
  • Подобласти на психологията и професионална реализация

    Професията Психолог

    Наредба № 29 за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността Психология

    Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на професионална квалификация “Учител”

    Етичен кодекс на психолога

    НЯКОИ ПОЛЕЗНИ НАСОКИ ЗА ВСЕКИ УЧЕЩ: 

    ♦ ​Водене на бележки

    ♦ Оценка на научна литература

    ♦ Технически съвети за писането

    ♦ Писане на есета

    ♦ Литературен обзор

    ♦ Представяне на собствено изследване

    ♦ Писане на доклади

     Публикуване на резултати от статистически анализи

    ♦ Явяване на изпити

    ​♦ Пет неща, които трябва да се избягват по време на тестове

    ♦ Плагиатство и как да се избягва

    ​♦ Трите тайни на имащите голям успех абсолвенти

    ​♦ Навиците, които висшистите трябва да забравят

     Явяване на интервюта

     The TOEFL Study Guide

     

    Администратор на страницата

    доц. д-р Людмила Андреева (andreeva@phls.uni-sofia.bg)

    ERASMUS

    http://phls.uni-sofia.bg/article/483

    Студентски стаж в Международния център за обучения и изследвания PETRI, София

  • Основни задължения на стажантите
  • Конкурс за стаж на студенти от специалност Психология
  • Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) в София, България, успешно поддържа партньорски отношения с Фонда на ООН за населението (UNFPA) в сферата на обучението на младежи по метода „Връстници обучават връстници“, както и в областта на изследванията, През 2007 г., е създаден Международният център за обучение и изследвания PETRI-София като съвместна инициатива на НЦОЗА, Министерството на здравеопазването, UNFPA и Международната младежка мрежа Y-PEER. От откриването си PETRI-София работи за утвърждаването на обучението по метода „Връстници обучават връстници“ в сферата на младежкото сексуално и репродуктивно здраве в Източна Европа и Централна Азия. Дейностите, които PETRI реализира, включват обучения, създаване и поддържане на система за мониторинг и оценка, създаване и поддържане на база данни от сертифицирани обучители по метода „Връстници обучават връстници“ и треньори, комуникация с потенциални партньори и изследователска дейност.

    Днес PETRI играе ключова роля при институционализирането на обучението по метода „Връстници обучават връстници“ в региона. PETRI предоставя експертен опит и знания, както и техническа помощ на международната Y-PEER мрежа. От 2009 г. насам по един от  международните координатори на  Y-PEER работи в офиса на PETRI и е в позицията на стажант към PETRI-София. От 2007 г. стажанти в PETRI са били 31 младежи от Y-PEER от 16 държави в региона на Източна Европа, Централна Азия и арабските държави (Беларус, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Египет, Йемен, Казахстан, Македония, Молдова, Мароко, Румъния, Сърбия, Сирия, Таджикистан, Тунис, Узбекистан).

    Чрез поддържането и развитието на партньорството с НЦОЗА Регионалният офис на UNFPA за Източна Европа и Централна Азия цели да създаде регионален ресурсен център, който да осигури утвърждаването в региона на младежките политики, услугите и образованието, свързани със сексуалното и репродуктивно здраве, които са в съответствие с международните стандарти, като специфичен фокус е адресирането на нуждите на уязвимите и рисковите групи млади хора.

    Мисията на PETRI-София е въвеждане и повишаване на качеството на обучение на връстници в сферата на сексуалното и репродуктивно здраве и превенция на ХИВ сред младите хора по света.

    Партньорството между НЦОЗА и UNFPA, което се изразява в дейностите на PETRI-София, има за основна цел утвърждаването на сексуалното и репродуктивно здраве и права на младите хора, в частност на най-уязвимите, попадащи в рисковите групи.

    Чрез активното ангажиране със сексуалното и репродуктивното здраве и правата на младите хора PETRI натрупва ноу-хау, мобилизира ресурси и свързва необходимостта на бенефициентите от знания, умения, качествено разработени и прилагани програми с експертните знания в региона, включително и с тези на младите хора. По време на този процес Центърът ще работи за отразяването на международните стандарти в регионалните програмни практики.

    В частност, PETRI ще подпомага изследователската дейност, споделянето на знания, реализирането на обучения, поддържането на установените стандарти, мобилизацията на  ресурси и застъпничеството, осъществявани от международната мрежа Y-PEER в региона, като се фокусира върху следните тематични области:

    • политики, застъпничество, програми, свързани с младите хора;
    • образование, свързано със сексуалното и репродуктивното здраве, включително умения за живот и обучение на връстници;
    • партньорство между младежи и възрастни.

    Дейностите ще бъдат реализирани чрез партньорство между младежи и възрастни. Според Меморандума, сключен между PETRI-София и специалност Психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, студентите от специалността ще получат значима роля в тези дейности като стажанти в PETRI и по този начин ще имат възможност да развият своите знания и умения. 

    Научен семинар Китен 2017

    За студенти от бакалавърската, магистърската и докторската степен по психология

    Технически изисквания към докладите

    Подадени заявки

    Програма на научния семинар

    Кратко неформално обръщение на проф. Иван Димитров 

    Анна Мангалова и София Вълчева: „Стандартизиране на въпросника на Карвър и Уайт по скалите за поведенческа активационна и поведенческа въздържателна система на Дж. Грей“

    Теодора Джоргова: „Картинни репрезентации: влиянието на профилиращия предмет в гимназията върху кодирането на информация в паметта“

    Анна Беличева и Лора Томова: „Импулсивността: вътрешен или външен локус на контрол“ и тук

    Георги Иванов и Юлиян Георгиев: „Проект за изследване на тема: „В борба с груповия образ: стереотип и предразсъдък за музикалните субкултури“

    Джулия Камбуридис и Екатерина Пейчева: „Сравнение между равнищата на научно мислене, стремеж към знания и Аз-ефективност у първокурсници по психология от няколко европейски страни" и тук

     Екатерина Пейчева и Станислав Илиев: „Има ли типични студентски дейности, свързани с по-развито научно мислене у първокурсниците, изучаващи Психология?“

     Ивана Младенов-Бочева: „Ролята на обучението на майчин български език в Република Сърбия като фактор за утвърждаване на етническата идентичност" 

    Международна научна конференция Предизвикателства и перспективи в съвременната психология

    Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организира международна научна конференция по повод 45-годишнината от създаването на специалност „Психология“ от 2 до 4 юни 2017 г. Темата на конференцията е „Предизвикателства и перспективи пред съвременната психология.
    Проблемните области на конференцията обхващат всички изследователски и приложни перспективи и тенденции в развитието на психологическата наука.

    Information for participants 

    Technical requirements

    Сайт на конференцията

    NTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE “CHALLENGES AND PERSPECTIVES IN CONTEMPORARY PSYCHOLOGY”

     

    Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организира международна научна конференция по повод 45-годишнината от създаването на специалност Психология от 2 до 4 юни 2017 г. Темата на конференцията е „Предизвикателства и перспективи пред съвременната психология".

    Проблемните области на конференцията обхващат основни изследователски и приложни перспективи и тенденции в развитието на психологическата наука: Психология на развитието, Социална и политическа психология, Психология на личността, Трудова и организационна психология, Когнитивна психология, Педагогическа психология, Психология на здравето, Юридическа психология, Психологическо измерване, Клинична психология, Психология и управление на човешките ресурси, Консултативна психология. 

    ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ ПРОГРАМЕН КОМИТЕТ
    Председател: проф. д.пс.н. Соня Карабельова Председател: проф. д.пс.н. Ирина Зиновиева
    Членове Членове
    проф. д.пс.н. Ирина Зиновиева проф. д.пс.н. Пламен Калчев
    проф. д.пс.н. Йоана Янкулова проф. д.пс.н. Йоана Янкулова
    проф. д.пс.н. Теодора Стоева проф. д.пс.н. Снежана Илиева
    гл. ас. д-р Милен Миланов проф. д.пс.н. Ваня Матанова
    гл. ас. д-р Дамяна Иванова проф. д.пс.н. Людмил Георгиев
    гл. ас. д-р Вихра Найденова проф. д.пс.н. Соня Карабельова
    гл. ас. д-р Албена Крумова доц. д-р Евдокия Христова
    доц. д-р Николай Димитров проф. д-р Емилия Алексиева
    гл. ас. д-р Светлина Колева доц. д-р Людмила Андреева
      доц. д-р Румяна Крумова-Пешева
      проф. д.пс.н. Теодора Стоева

     

    Организационен секретар: гл. ас. д-р Елиза Иванова
    Научен секретар: гл. ас. д-р Милен Миланов

     

    Контакти за информация

    Заявките за участие и докладите трябва да бъдат качени на адрес: 

    http://su-phls.info/?page_id=250

    или изпратени на имейл

    psychology_SU_2017@phls.uni-sofia.bg

     

    Подробна информация

    Заявка за участие, която можете да ползвате, ако ще я изпратите по пощата

    Технически изисквания към докладите

    Програма на конференцията / Conference Programme

    Международна програма за млади изследователи

     

    Всяка година Програмата за млади изследователи набира мотивирани студенти по психология от бакалавърски и магистърски програми от цяла Европа за участие в международни изследователски проекти. Сформират се няколко екипа, всеки от които в рамките на 13 месеца планира, провежда и публикува изследване в списанието Frontiers in Psychology.

     

    Първоначално екипите се срещат на лятно училище (the jSchool), където планират проекта си, след което всеки работи от своята страна. След провеждане на изследването се публикува статия и екипите имат възможност да представят проектите си на едноседмичен семинар в Кеймбридж. Програмата предлага и възможност за петседмичен стаж през лятото в Кеймбридж.

     

     

    Научен семинар Китен 2018

     

    За студенти от бакалавърската, магистърската и докторската степен по психология

    Технически изисквания към докладите

    Програма на научния семинар

    Одобрени доклади

    "Даровете на несъвършенството - проект за изследване" – Анна Чавдарова Беличева и Лора Емилова Томова

    „Емоционални признаци в рисунки на деца между 4- и 6-годишна възраст по методиката „Кинетична рисунка на семейство“ – Анна Мангалова

    „Полови и възрастови различия в системата за задържане на поведението и системата за активиране на поведението в български контекст" – Габриела Поборникова и Десислава Консулова

    „Емпатия и взаимовръзки с депресия, тревожност и физиологична реактивност“ – Дарина Занева

    „Влияние на нивото на емпатия върху симптомите на тревожност и депресия“ – Петър Евтимов и Рая Митева

    „Взаимовръзка между емпатия, тревожност, депресия и соматични признаци в гимназиална възраст“ –  Александра Тонева, Дебора Ванчева, Зухрие Хафъзова, Калина Славова, Нели Димитрова и Памела Иванова

    „Стандартизация на скала за измерване на осъзнатост (Mindful Attention Awareness Scale)“ – Джулия Камбуридис и Евгени Русденев Генев

    „Емпатията в юношеска възраст: факторна структура на три скали за емпатия и анализ на връзките между тях“ – Кристин Михайлова, Екатерина Стоянова, Деница Драгова, Костадин Кръстев, Атанас Цонков и Ива-Мария Данева

    „Субективна възраст и взаимовръзката ѝ с Големите пет - пробуждаща се зрялост“ – Теодора Джоргова и Надежда Йотова

    „Представата на 4-годишните деца за семейство в рисунките им“ – Росица Николова

    "Времето лети: как използването на Instagram влияе върху възприятието за време" – Деница Костадинова Сотирова

    „Изследване на негативния уклон в контекста на градския транспорт“ – Калин Кръстев

     

    Научен семинар Китен 2019

    За студенти от бакалавърската, магистърската и докторската степен по психология

    Технически изисквания към докладите

    ЗАЯВКИ ЗА ДОКЛАДИ

    Олександр Мирошниченко: "Руският манталитет като предизвикателство да бъдеш измамен"

    Дарина Занева: „Роуз Мадър – българската картина на домашното насилие“

    Божидар Лечов, Далия Георгиева, Калина Фъртункова, и Ивет Димитрова: „Нагласи към киберагресията и проявите на кибертормоз в юношеска възраст“

    Джулия Камбуридис: „Привързаност и хомосексуалност: изследване на случай“

    Нина Стойнева: „Протичащи паметови процеси без или със зададена тематична насоченост“

    Евгени Геневи Екатерина Пейчева: „Възприятие на хумора в езика: анализ върху корпус от кратки хумористични наративи“

    Надежда Йотова и Теодора Джоргова: „Ценностни ориентации: пробуждаща се зрялост“

    Християна Джумаданова: „Връзка между времевата ориентация и личностните черти“

    Йоана Събева и Костадин Видев: „Означава ли киберагресията липса на емпатия?“

    Мария Абу Еид: „Взаимовръзка между емпатия и "традиционна агресия" в юношеска възраст“

    ПРОГРАМА НА СЕМИНАРА

     

     

    МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

    по случай 

    50-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА СПЕЦИАЛНОСТ ПСИХОЛОГИЯВ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

    1-3 юни 2022 г.
    София, България

     

    Уважаеми колеги,

    имаме удоволствието да Ви поканим за участие в международна научна конференция „Психологията – традиция и съвременност“, организирана по повод на 50-годишната от създаването на Специалност „Психология“ във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с което се поставя началото на университетското образование по Психология в България.

    Организацията на събитието е подкрепена от Дружеството на психолозите в Република България и Центъра за психологически изследвания и консултации към Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

    Дата и място на провеждане

    Конференцията ще се проведе в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски”. Със своята красива сграда от XIX век, в аудитории, които вдъхновяват с традиция, но предлагат и модерни технологии, с множество фоайета и кафенета, той осигурява идеално място за неформални срещи и контакти. Повечето хотели в центъра на София се намират на пешеходно разстояние от мястото на  конференцията.

    Адрес

    Ректорат на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
    бул. „Цар Освободител“ № 15
    гр. София

    Регистрация 

    1 юни 2022 г. от 9:00 ч. до 16:00 ч., фоайето пред Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“

    Организационен комитет

    Председател

    проф. д.пс.н. Ирина Зиновиева

    Членове

    проф. д.пс.н. Сава Джонев – Председател на Дружеството на психолозите в Република Българи
    проф. д-р Емилия Алексиева
    доц. д-р Камелия Ханчева
    доц. д-р Николай Димитров
    гл. ас. д-р Анета Атанасова
    гл. ас. д-р Валерия Витанова
    гл. ас. д-р Вихра Найденова
    гл. ас. д-р Дамяна Иванова
    гл. ас. д-р Диана Христова
    гл. ас. д-р Николай Рачев
    гл. ас. д-р Плама Христова
    гл. ас. д-р Светлина Колева
    гл. ас. д-р Людмил Денев
    гл. ас. д-р Весела Кръстева

    ас. Георги Кирилов

    докторанти:
    Бойко Панчев
    Мария Василева
    Мая Янева
    Любомира Цветкова
    Теодора Джоргова

    Научен секретар

    д-р Галина Кабаджова

    Организационен секретар

    Левена Езекиева

    Програмен комитет

    Председател

    проф. д.пс.н. Соня Карабельова

    Членове

    проф. д.пс.н. Пламен Калчев
    проф. д.пс.н. Снежана Илиева
    проф. д.пс.н. Йоана Янкулова
    проф. д.пс.н. Людмил Георгиев
    проф. д.пс.н Румяна Крумова-Пешева
    проф. д.пс.н. Теодора Стоева
    доц. д-р Людмила Андреева
    доц. д-р Даниел Петров

    Тематични направления

    1. Обща психология
    2. Когнитивна психология
    3. Трудова, организационна и икономическа психология
    4. Психология на развитието
    5. Психология на здравето
    6. Консултативна психология и психотерапия
    7. Педагогическа психология
    8. Социална психология
    9. Клинична психология
    10. Психология на виртуалния свят и социалните мрежи
    11. Кроскултурна психология и междукултурна медиация
    12. Клинична психология на развитието
    13. Управление на човешките ресурси
    14. Спортна психология
    15. Невропсихология

    Заявка за участие

    Заявката за участие може да се свали от тук.

    Заявките за участие и докладите трябва да бъдат изпратени на имейл:
    50yearspsychologySU@phls.uni-sofia.bg

    Важни срокове

    • За изпращане на заявка и резюме: 3 април 2022 г.
    • За приемане на абстрактите: 19 април 2022 г.
    • За превеждане на таксата за правоучастие: 10 май 2022 г.
    • Получаване програма на конференцията: 29 май 2022 г.
    • За изпращане на докладите (MS Word): 30 юни 2022 г.

    В програмата на конференцията ще бъдат включени само доклади, за които е платена такса правоучастие.

    Такса правоучастие

    • За български граждани: 120 лв. за един доклад; 180 лв. за два доклада
    • За докторанти: 50 лв. (възможно е да се публикува само един доклад)
    • За участници без доклад: 30 лв.
    • За студенти: 20 лв.
    • За чуждестранни участници: €75 за един доклад; €100 за два доклада

    Таксата за правоучастие включва:

    • Участие във всички секции
    • Конферентна програма 
    • Електронна книга с резюмета
    • Електронен сборник с доклади
    • Напитки и закуски за кафе-паузи и обяд
    • Коктейл

    Таксата следва да бъде преведена с платежно нареждане на банкова сметка:

    Софийски университет „Св. Климент Охридски“
    Банка: БНБ – ЦУ София
    IBAN: BG52 BNBG9661 3100 1743 01
    BIC код: BNBGBGSD
    В графата „Основание за плащане“ задължително да се посочи:
    Такса за участие в Международна научна конференция 50 години Психология в СУ, Философски факултет.

    Публикации от конференцията

    Резюметата на докладите ще бъдат публикувани в електронна книга с резюмета, която ще бъде налична при регистрацията. Пълните текстове на докладите ще бъдат публикувани в юбилеен сборник на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, който ще бъде рефериран в НАЦИД. Всеки автор може да участва с два доклада (самостоятелно или в съавторство) на български или английски език.

    Технически изисквания към докладите

    Техническите изисквания към докладите може да се свалят от тук

    Организаторите си запазват правото да не публикуват доклади, които не отговарят на тематиката и на посочените изисквания.

    Контакти за информация

    Е-mail: 50yearspsychologySU@phls.uni-sofia.bg
    Адрес: Специалност „Психология“, Философски факултет
    СУ „Св. Климент Охридски“, Южно крило, каб. 60
    бул. „Цар Освободител“ 15, гр. София

    ПРОГРАМА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

    СБОРНИК С РЕЗЮМЕТА

    Сборник научни доклади от юбилейна международна научна конференция по случай 50-години от създаването на специалност „Психология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 1-3 юни 2022 г.
     

     

     

    JUBILEE INTERNATIONAL CONFERENCE PSYCHOLOGY – TRADITION AND MODERNITY

     

    We are pleased to invite you to take part in the Jubilee International Scientific Conference Psychology–Tradition and Modernity, commemorating the 50th anniversary of the Department of Psychology at the Faculty of Philosophy of Sofia University St. Kliment Ohridski, which marks the beginning of university education in Psychology in Bulgaria.

    The organization is supported by the Bulgarian Psychological Society and the Center for Psychological Research and Consultancy at Sofia University St. Kliment Ohridski.

    Dates and Place of the Conference

    June 1–3, 2022
    Sofia University St. Kliment Ohridski

    Registration

    June 1, 2022 from 9am to 4pm at the lobby of the Aula, Sofia University St. Kliment Ohridski
    15 Tsar Osvoboditel Blvd.
    Sofia 1504, Bulgaria
    Online participation is accepted.

    Conference Venue

    The conference will be held at Sofia University St. Kliment Ohridski Central Building (known as The Rectorat). With its beautiful 19th-century architecture, in auditoria that inspire with tradition but offer modern technology, with several lobbies and cafés, it provides the ideal location for informal meetings and networking. Most hotels in downtown Sofia are located within walking distance from the conference venue.

    Organizing Committee 

    Chairperson
    Prof. Irina Zinovieva, PhD, DSc

    Members

    Prof. Sava Dzhonev,  PhD, DSc - Chairman of the Society of Psychologists in Bulgaria
    Prof. Dr. Emiliya Alexieva
    Assoc. Prof. Kamelia Khancheva, PhD
    Assoc. Prof. Nikolay Dimitrov, PhD
    Chief Asst. Prof. Aneta Atanassova, PhD
    Chief Asst. Prof. Valeria Vitanova, PhD
    Chief Asst. Prof. Vihra Naydenova, PhD
    Chief Asst. Prof. Damyana Ivanova, PhD
    Chief Asst. Prof. Diana Hristova, PhD
    Chief Asst. Prof. Nikolay Rachev, PhD
    Chief Asst. Prof. Plama Hristova
    Chief Asst. Prof. Svetlina Koleva, PhD
    Chief Asst. Prof. Ludmil Denev, PhD
    Chief Asst. Prof. Vesela Krusteva, PhD
    Asst. Prof. Georgi Kirilov

    PhD students:
    Boyko Panchev
    Maria Vassileva
    Maya Yaneva
    Lyubomira Tsvetkova
    Theodora Jorgova

    Scientific Secretary

    Galina Kabadzhova, PhD

    Administrative Secretary

    Levena Ezekieva

    Programme Committee 

    Chair

    Prof. Sonya Karabeliova, PhD, DSc

    Members

    Prof. Plamen Kalchev, PhD, DSc
    Prof. Snezhana Ilieva, PhD, DSc
    Prof. Joanna Yankulova, PhD, DSc
    Prof. Lyudmil Georgiev, PhD, DSc
    Prof. Rumyana Krumova-Pesheva, PhD, DSc
    Prof. Teodora Stoeva, PhD, DSc
    Assoc. Prof. Ludmilla Andreeva, PhD
    Assoc. Prof. Dr. Daniel Petrov, PhD

    Conference Tracks

    1. General Psychology
    2. Cognitive Psychology
    3. Work, Organizational, and Economic Psychology
    4. Developmental Psychology
    5. Health Psychology
    6. Counselling Psychology and Psychotherapy
    7. Educational Psychology
    8. Social Psychology
    9. Clinical Psychology
    10. Virtual World and Social Networks Psychology
    11. Cross-cultural Psychology and Intercultural Mediation
    12. Clinical Developmental Psychology
    13. Human Resource Management
    14. Sport Psychology
    15. Neuropsychology

    Call for Papers

    The Application Form could be downloaded from here.

    Please send the filled form to 50yearspsychologySU@phls.uni-sofia.bg

    Important Dates

    • Filled Application Form and abstract: April 3, 2022
    • Notification of abstract acceptance: April 19, 2022
    • Registration fee deadline: May 102022
    • Program of the conference: May 29, 2022
    • Full text of papers (MS Word): June 30, 2022     

    Only abstracts and papers, for which a registration fee has been paid, will be included in the Conference Programmе and in the Proceedings.

    Registration Fee

    • €75  per participant for one paper
    • €100 per participant for two papers
    • €25 per PhD student – only one paper
    • €15 per participant without paper

    The registration fee includes:

    • Participation in all sessions
    • Conference programme
    • Electronic book of abstracts
    • Electronic book of proceedings
    • Beverages and snacks for breaks and lunch
    • Welcome reception

    The fee should be transferred by payment order to the bank account:

    Sofia University St. Kliment Ohridski
    Bank: National Bank – Headquarters, Sofia
    IBAN: BG52 BNBG9661 3100 1743 01
    BIC code: BNBGBGSD
    In the column “Reason for payment” please indicate: Fee for participation in Conference 50 Years Psychology, Faculty of Philosophy.

    Conference Publication

    Conference materials will be published in the electronic edition Psychology–Tradition and Modernity of University Press St. Kliment Ohridski. The papers should be written in Bulgarian or English. Each participant can present two papers max (as a leading author or a co-author). The Application Form and the papers should be sent to: 50yearspsychologySU@phls.uni-sofia.bg

    Technical Requirements for Papers

    The technical requirements could be downloaded from here

    The Organizing Committee may decline to publish papers, which do not conform to the Conference Tracks, do not follow the reviewers’ recommendations, or do not respect the technical requirements. 

    Contacts

    e-mail: 50yearspsychologySU@phls.uni-sofia.bg

    Address

    Department of Psychology
    Faculty of Philosophy
    Sofia University St Kliment Ohridski
    Central building, South Wing, office 60
    15, Tzar Osvoboditel Blvd.
    Sofia 1504, Bulgaria

    PROCEEDINGS OF THE JUBILEE INTERNATIONAL CONFERENCE COMMEMORATING 50 YEARS OF EDUCATION IN PSYCHOLOGY AT SOFIA UNIVERSITY ST. KLIMENT OHRIDSKI, 1-3 JUNE 2022